Хепатитът представлява остра вирусна инфекция, която се причинява от специфични хепатотропни (с афинитет към клетките на черния дроб) вируси. Инфекцията с вируса води до дифузно възпаление на черния дроб. Различните типове хепатити протичат със сходна клинична картина, но прогнозата и изходът от заболяването се различават.
Разпространението на хепатитните вируси е повсеместно, но някои страни се отбелязват като ендемични райони. Такива са разполагащите се на територията на Южна Америка, Индийски полуостров, както и Източна Европа. Заболяването е антропоноза – тоест източник и резервоар на инфекцията са хората и по-конкретно болните и безсимптомните носители.
Безсимптомно протичащите инфекции са особено опасни, поради това, че остават неразпознати, а същевременно контактът със заразоносителите крие опасност от заразяване. По този начин се затруднява контролът на инфекцията, поради факта, че източникът остава неразпознат.
Изходите от заболяването след заразяване са три:
- Първият и най-благоприятен е постепенно самоограничаване на инфекцията без остатъчни усложнения за черния дроб и организма като цяло.
- Вторият е преминаване на инфекцията в хронична форма – персистиране на хепатита, водещо до повишаване риска за развитие на цироза или чернодробна недостатъчност.
- Третият и най-неблагоприятен изход от заболяването е хронично персистиране на инфекцията и развитието на първичен хепатоцелуларен карцином.
Последните два изхода от заболяването се свързват с хепатитен вирус В и С, докато хепатитните вируси А и Е водят само до остро протичане на инфекцията, без данни за хронифициране на заболяването.
Хепатит В-вирусът е с висока устойчивост във външна среда и може да съхрани способността си да инфектира с месеци. Вирусът се изолира от всички телесни течности и секрети, но реална опасност за заразяване носи кръвта, семенната и вагиналната течност, в които концентрацията на вируса е достатъчна, за да предизвика заболяване.
Пътища за предавне на инфекцията са от заразена майка на дете по време на раждане, сексуален контакт, както и чрез заразена кръв или кръвни продукти. Рискови контингенти са наркомани, употребяващи венозно наркотици, болни на хемодиализа или тези, на които им се прилага трансфузия на кръв и кръвни продукти. Заразени или недостатъчно стерилизирани инструменти, използвани за акупунктура, татуиране, както и за медицински цели, също представляват реална опасност за заразяване.
Характерно за хроничните хепатити е, че засегнатите могат да бъдат безсимптомни, докато инфекцията причинява постепенно трайни увреждания на прицелния орган, който в случая е черният дроб.
В стадий на декомпенсирана цироза се стига до развитие на типична клинична картина - умора, пожълтяване на кожата и откритите лигавици (тази на устната кухина, както и склерите), асцит, кървене от хранопровода, както и тежест в дясно подребрие.
В 90% от случаите заболяването завършва с пълно оздравяване, без хронифициране на инфекцията. Но в останалите 5-10% от болните е налице персистиране на хепатитния вирус, което води до развитие на цироза или рак. Смъртността варира в рамките на 0,5 – 1% от болните.
Профилактиката се изразява в прекъсване пътищата на предаване на инфекцията – адекватна стерилизация на инструменти, както и строг контрол върху донорите на кръвни продукти и органи. Новородени от позитивни за вируса майки се профилактират със специфичен имуноглобулин, който се последва и от поставянето на ваксина. Подобни са мерките и спрямо инциденти на медицински персонал или лица, имали сексуален контакт с носители на вирусната инфекция.
