Хепатитните вируси, които са известни до момента са общо пет, от които два – причинителите на хепатит А и Е се предават по фекално-орален път, а за останалите хепатитни вируси В, С и D е характерен половият и кръвният път на предаване.


Една от причините за откриването на хепатитен вирус Е са редицата епидемични взривове в страните, намиращи се в екваториалния пояс. Клиничната картина при засегнатите пациенти наподобява много на инфекция с хепатит А, но при лабораторни изследвания се получават отрицателни резултати за вируса. Така тези случаи остават дълго време без етиологично диагноза до 1990г., когато геномът на вируса е идентифициран.


През последните години интересът към хепатитен вирус Е се повишава, поради широкото му разпространение – не само в екваториалния пояс; усложненията, които води след себе си, както и извънчернодробните прояви на заболяването.



Според различните източници инкубационният период на заболяването може да варира между 2 и 10 седмици, но най-често е между 35 и 45 дни. В сравнение с останалите хепатитни вируси е сравнително неустойчив при попадане в околната среда и съответно контактно-битовият механизъм на предаване е по-малко вероятен като начин за заразяване. Основният е консумацията на заразена вода и замърсени животински продукти – първично (при заразяване на самите животни) и вторично – следствие на хигиенни пропуски при приготвянето на храната.


Най-често – в над 50% от инфектираните заболяването протича леко, без усложнения, в 10% от случаите може да протече без проявата на иктер (жълтеница), а в до 20% е налице холестаза.


Характерна разлика с хепатит А е тежкото протичане при бременни жени, особено при напреднала бременност – 3 триместър. В приблизително 20% от случаите инфекцията протича с тежко чернодробна недостатъчно и повишен риск от смъртен изход.


NEWS_MORE_BOX


Характерно за вирусната инфекция са честите холестатични форми – запушване на жлъчните пътища, следствие на което жлъчния сок не се оттича към червата. Предшестващите чернодробни заболявания (остри или хронични), както и злоупотребата с алкохол са рискови фактори за по-тежко протичане на заболяването. В тези случаи се препоръчва освен симптоматично лечение и допълване на терапията с антивирусни медикаменти.


Честотата на неврологичните прояви не е уточнена при инфектираните пациенти с хепатит Е. Често те се лекуват в неврологични клиники, където невинаги се изследват, поради атипичното протичане на инфекцията – без наличие на жълтеница.


Една от неврологичните прояви е т. нар. синдром на Гилен Баре – автоимунно възпалително заболяване, засягащо периферната нервна система. Протича с развитието на остро проявяваща се вяла парализа.


Друг вид екстрахепатални – извънчернодробни усложнения при хепатит Е инфекцията са хематологичните и по-конкретно тромбоцитопенията най-често, която представлява намалено количество на кръвните плочици – тромбоцитите. Други прояви са хемолитичната анемия – анемия следтвие на разрушаване на еритроцитите.


Описани са случаи на остър панкреатит, който при пациенти с хепатит А е много рядко наблюдавано усложнение на заболяването. При някои пациенти паралелно с инфекцията на черния дроб са установявани и полиартритни промени и миозит.


Заболяването е с добра прогноза, с изключение при бременност. Специфична профилактика на заболяването се извършва с ваксини. Разработени са две рекомбинантни ваксини срещу HEV генотип 1 с надеждни резултати. Но в Европа преобладаващият щам, който се изолира при голяма част от пациентите е генотип 3.