С нарастващата тенденция за хранене в обществени заведения, се увеличава и рискът от заразяване с различни бактерии и вируси. За вируса на хепатит А е характерно, че се предава по фекално-орален път, като е познат още под името „болест на мръсните ръце”.

 

Поради своите структурни особености, вирусът е изключително устойчив, дори и при попадане за по-дълго време във външната среда той остава жизнеспособен. Характерно за предаването на вируса е, че основен резервоар и източник на инфекцията са хората. От основно значение за разпространението на инфекцията са безсимптомните носители.


 

Заразените лица започват да отделят вируса с изпражненията си 1-2 седмици преди появата на явни симптоми. Основно значение за зачестяване на инфекцията са лошите санитарни условия, пренаселеност и ниска хигиена на населението. Заразените вода и хранителни продукти, в зависимост от количествата си, могат да бъдат причина за възникване на епидемии.

 

След поглъщането на вируса, той попада в стомаха и червата. Преминавайки през чревната лигавица, вирусът достига до клетките на черния дроб, където предизвиква дифузен възпалителен процес.

 

Какво е клиничното протичане на заболяването? 

Инкубационният период представлява времето от поглъщането на вируса до изявата на първите симптоми. При хепатит А неговата продължителност е средно 1-2 седмици (в някои случаи до 45 дни), в зависимост от погълнатата доза и защитните сили на организма.

 

След изтичане на инкубационния период, заболяването преминава в т. нар. продромална фаза – симптомите при нея са неспецифични. На лице са оплаквания от общ характер – лесна уморяемост, отпадналост, загуба на апетит и намалена работоспособност. Впоследствие се прибавят симптомите на гадене, повръщане и зачестяване на изхожданията. Възможна е появата и на симптоми от горните дихателни пътища – хрема, кашлица и зачервено гърло, но те са значително по-рядко.

 

В края на тази фаза от заболяването се наблюдава потъмняване цвета на урината с или без изсветляване на изпражненията. В кръвта се повишават неколкократно стойностите на аминотрансферазите. При част от пациентите кожата и видимите лигавици – склера, език, започват да пожълтяват. Тази форма на заболяването се нарича иктерна и може да бъде лека, умерена или тежка по степен.

 

В редки случаи инфекцията протича „мълниеносно” с развитието на дифузна некроза на черния дроб и съответно симптоми на чернодробна недостатъчност.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Чернодробната недостатъчност се изразява във влошаване на чернодробните функции и развитие на хепатална енцефалопатия – увреждане на мозъка, при което се наблюдават тремор на ръцете, припадания, халюцинации и завършва с изпадане на болния в кома.

 

При повечето болни размерите на черния дроб се увеличават, поради което пациентите се оплакват от чувство за тежест и тъпа болка в дясно подребрие.

 

При пожълтяване на кожата, тя става сърбяща и при пациентите може да има следи от разчесване, които предсталяват входна врата за вторични бактериални инфекции.

 

За разлика от болните с изразена и характерна за заболяването клинична картина, съществуват и форми на инфекцията, при които не се наблюдава пожълтяване на кожата. Възможно е симптомите да наподобяват грипоподобно състояние – хрема, повишена температура и кашлица, а в някои случаи и симптоми от страна на стомашно-чревния тракт – гадене, повръщане или диария.

 

Тази група от болни, при които заболяването протича скрито, също могат да заразяват и представляват особено голяма опасност, когато вирусоносителите работят в заведения за обществено хранене, училища или детски градини.

 

Прогнозата на заболяването е добра. Хронично засягане на черния дроб не се наблюдава, както при хепатит В и С. Диагнозата се поставя след вирусологично изследване, при което се установява наличие на маркери за остра или прекарана инфекцията.