Хепаталните хемангиоми са най-честите бенигнени неоплазмени формации, които засягат черния дроб. Имат мезенхимен произход и обикновено са солитарни. Изградени са от маси от кръвоносни съдове с атипични форми и размер. Етиологията на хепаталните хемангиоми остава неизяснена, въпреки че оралните контрацептиви и кортикостероидите доказано могат да увеличат размера им и да акцелерират нарастването им, но не е ясно дали тези медикаменти индуцират и възникването на хемангиомите. 

 

По отношение на наследствеността – не е доказана фамилност и генетични причини за възникването на хепатални хемангиоми в семейства. Въпреки това в Италия например Moser и екип докладват за случай на голяма италианска фамилия, в която три жени в три последователни поколения имат големи симптомни хепатални хемангиоми. Според авторите ограничението наличността на хемангиоми в женския пол е свързано с половосвързани причини в пенетрацията, експресията на определен чернодробно-хемангиомен ген или продукцията на пролиферативни фактори като женските полови хормони.


 

Някои фармакологични фактори имат доказано промотират туморния растеж на хемангиомите – кортикостероидна терапия, естрогенова терапия и бременност могат да увеличат размерите на вече съществуващи хемангиоми. Според едно проспективно проучване, което проследява 94 жени с хепатални хемангиоми в продължение на 7,3 години (от 1-17 години), увеличение в размера на хемангиомите се наблюдава при 23% от жените, които приемали хормонална терапия, в сравнение с 10% в контролната група. Докладвани са и хемангиоми при бременни жени след овариална стимулация с clomiphene citrate и човешки хорион гонадотропин.

 

Хепаталните хемангиоми са много по-често срещани при женския пол като съотношението жени:мъже е 4-6:1. В наши дни с масовото навлизане на ехографията все по-честа инцидентна находка стават хепаталните хемангиоми. Засегната е всяка възраст, но най-често се срещат между 30-50 години, като пациенти с женски пол обикновено презентират в по-ранна възраст с по-големи формации. 

 

Прогнозата на хепаталните хемангиоми е повече от прекрасна, като малигнена трансформация не е описана. Възможните усложнения от хемангиомите зависят от локализацията и размерите на тумора – руптура при травми с хемоперитонеум и циркулаторен шок, интратуморно кървене, компресия на жлъчните пътища и близки артериални и венозни съдове, гастрална компресия с бързо засищане, гадене, повръщане и др.

 

Тези усложнения обаче са по-скоро изключения, отколкото правило – в повечето случаи хепаталните хемангиоми са инцидентна находка поради друга причина (ехография, компютърна томография, лапаротомия или пък post mortem при аутопсия). В болшинството случаи хемангиомите са с малки размери, безсимптомни и инцидентна находка. По-големите хемангиоми могат да създават симптоматика – около 40% от пациентите с хепатални хемангиоми с размери до 4 см имат симптоми. При пациенти с 10 см хемангиоми, процентът нараства до 90%. Най-често се наблюдава болка и/или тежест в дясното подребрие. Понякога причина за болката е тромбоза, инфаркт или хеморагия в лезията, или пък притискане на съседни структури. В други случаи няма причина за болката.  С времето хепаталните хемангиоми могат да нарастват с бавни темпове.

 

При големи симптоматични хепатални хемангиоми или при налично усложнения – руптура, се прибягва към оперативно лечение. В заключение – хепаталните хемангиоми имат много добра прогноза, не малигнизират и са изключително често срещана инцидентна находка. Най-важният съвет за такива пациенти е да се пазят от травми в коремната област и дясно подребрие, както и да бъдат информирани близките им, които при евентуален инцидент по най-бързия начин да съобщят на медицинските лица.