Хемороидите са нормално съществуващи венозни сплетения в долната част ректума и перианално. Физиологично, те не са видими. Поради повишено налягане с последващ венозен застой и тромбоза те могат да се уголемят и инфламират, което да причини симптоми на болка, сърбеж и кървене. Хемороидите са най-честата причина за ректално кървене. Около половината от хората в световен мащаб до 50-годишна възраст са изпитали симптоми на хемороидална иритабилност в определен момент.


Хемороидите са външни и вътрешни. Вътрешните са разположение ректално, не са видими и обикновено причиняват по-лека до липсваща симптоматика, поради липсата на болкови рецептори в областта. Външните хемороиди се намират перианално и причиняват по-изразена симптоматика. Особени типове хемороиди са пролабиралите хемороиди и тромбозиралите. Пролабиралите хемороиди са всъщност вътрешни хемороиди, по същество, които, поради уголемените си размери стават видими и се показват през аналното отвърстие. Външните тромбозирали хемороиди са обикновено синкави или лилавеещи на цвят и причиняват остра симптоматика.


Етиологично, причините са появата на хемороиди са свързани с повишено коремно налягане и затрудняване на венозния оток в съдовите сплетения. Такива причини могат да бъдат: заседнал начин на живот, продължително констипация или диария, тенезми (непродуктивни напъни за дефекация), бременност, вдигане на тежки предмети, анален секс, продължителна кашлица или кихане, обезитет и др. Продължителният изправен стоеж също може да бъде причина за възпаление и тромбозиране на хемороиди.



Симптоматиката, която причиняват хемороидите може да бъде разнообразна, в зависимост от степента на развитие. Проявява се с болка, сърбеж, кървене, тенезми, чувство за наличие на чуждо тяло. При наличие на пролабирали хемороиди, те могат да се избутат обратно към ректума. Ако са твърде големи и това не е възможно, могат да обструктират аналното отвърстие, което изисква по-спешни мерки. Особено рискови пациенти с хемороиди са тези, които приемат антикоагуланти и/или антиагреганти. Поради компроментираната хемостаза при тях може да се наблюдава обилно и трудно за овладяване кървене, което изисква спешна намеса, а понякога дори и преливане на кръв.


В зависимост от степента си на авансиране, хемороидите се оценяват в четиристепенна градираща система. Първи стадий се характеризира с наличие на проминиращи съдови области, без пролапс и е възможно кървене. При втори стадий се наблюдава спонтанно обратим пролапс. При трети стадий пролабирането изисква мануална редукция. При четвърти стадий пролабирането не може да бъде редуцирано мануално. До трети стадий е възможно неоперативно лечение на хемороидалната болест.


Диагнозата се поставя при оглед на ректалната област и ректално туширане. Ползват се също аноскопия, сигмоидоскопия и колоноскопия. Ако няма съмнения за други патологични състояния се провежда само аноскопия, която представлява оглед на дисталния ректум и ануса с аноскоп с дължина около 10-15 см и диаметър до 2 см.


В много случаи хемороидите не изискват определено специфично лечение и симптомите на иритация и инфламация отшумяват до няколко дни. Неопративните методи на лечение включват промени в начина на хранене и живот – увеличаване приема на течности, обогатяване диетата на фибри (плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, ядки, трици и др.), които са силно хидрофилни и водят до намаляване твърдостта на фецеса и намаляване тенезмите. Увеличаването на физическата активност при заседнал начин на живот и избягване на продължителното седнало положение също подпомага за облекчаване симптоматиката. Седящите бани с топла вода 2-3 пъти дневно по 10-15 минути също облекчават симптомите и подобряват венозното оттичане. Могат да се ползват също бани с различни билкови средства – смрадлика, лайка и др. Съществуват и множество кремове, унгвенти и супозитории за топикално ректално приложение без лекарско предписание (OTC – over the counter drugs), съдържащи вазопротектори, венотоници, кортикостероиди, локални анестетици и др. Поддържането на добра хигиена и редовното измиване след всяка дефекация е изключително важно.


Съвременна минимално инвазивна процедура е лигирането с латексови пръстени, при което чрез аноскопия около вътрешните хемороиди се поставя „ластик“, който прекратява кръвоснабдяването на хемороида и за няколко дни до седмица той изпада при дефекация. Други мини инвазивни процедури са склеротерапията и коагулацията. При склеротерапията, в хемороида се ижектира склерозираща субстанция, която го смалява. Коагулацията може да бъде лазерна, инфрачервена  или биполярна. Чрез нея се прекъсва кръвоснабдяването на хемороидите и се формира скарификационна тъкан в областта, която играе ролята на опора и не позволява отново да стане „издуване“ на съдовете в областта.


Оперативните техники включват класическа хемороидектомия и хемороидектомия със стаплер. Вторият метод се счита за по-съвременен и изисква по-кратък пост-оперативен възстановителен период.


В заключение, хемороидите са често срещано състояния и са най-честата причина за ректално кървене. Състоянието може да бъде силно болезнено, съпроводено със сърбеж, чувство за чуждо тяло и кървене, но рядко е животозастрашаващо. В повечето случаи само промяна в начина на живот води до регресия.