Хемороидите – едно от най-честите медицински състояния, засягащи дебелото черво, могат да имат разнообразно протичане. Според мястото на спускане в дебелото черво, хемороидите се разделят на вътрешни и външни. При вътрешните, хемороидът е изместен от нормалното си положение в дебелото черво без да го напуска, докато при външните хемороидното образувание се локализира около ануса или извън него.

 

Външните хемороиди най-често са напълно безболезнени и безсимптомни, ако не са тромбозирали. Настъпването на тромбоза предизвиква зачервяване и болка, които, обаче, преминават до няколко дни. Подуването, когато е налице такова, преминава след по-дълго време – до няколко седмици. След зарастване на мястото на хемороида върху кожата може да се наблюдава малко доброкачествено образувание. Когато хемороидът е голям, той предизвиква дразнене и сърбеж.


 

Вътрешните хемороиди по-често са малки, подути вени в стената на аналния канал. Когато са малки те протичат с безболезнено кървене след изхождане. Ако обаче са големи, могат да причинят сериозен дискомфорт, особено след некроза. Кръвта се наблюдава върху тоалетната хартия и фецеса, а не в него. Отделяне на слуз се наблюдава, когато хемороидът се подава извън ануса. Вътрешните хемороиди също стават болезнени след тромбозиране или некротизиране.

 

В зависимост от степента на спадане на вътрешните хемороиди от нормалното им положение, те се разделят на четири стадия. В първия стадий не се наблюдава пролапс, т.е. изместване на хемороида. Налице е само подуване на венозните съдове и евентуално сърбеж, при което състоянието може да бъде сбъркано с анална фисура. Във втория етап започва кървене и спадане на хемороидите, което обаче настъпват най-вече след изхождане и е обратимо. На този етап увеличаването на приема на фибри е добро решение.

NEWS_MORE_BOX

 

Третият етап има всички характеристики на втория с едно съществено изключение – спадането на хемороида е вече необратимо, т.е. хемороидът не се връща в изходното си положение от само себе си. На този етап е налице значителна болезненост. В последния, четвърти, етап са налице сърбеж, парене, болка и пролапс. В четвърти етап хемороидите не могат да бъдат върнати на място дори мануално. При това често сфинктерът притиска хемороида, при което се ограничава кръвоснабдяването му или настъпва тромбоза. Притискането на хемороида е свързано с болка и силен дискомфорт. На този етап се налага хирургично или лазерно лечение.

 

Диагностицирането на хемороидите става лесно, особено на външните. В повечето случаи е достатъчен физикален преглед. Само при по-големи и дълбоки хемороиди може да бъде необходимо изследване на ректума с ендоскоп.

 

Ректалното кървене може да бъде симптом и на по-сериозни състояния като рак на дебелото черво или преканцерозни образувания, ректални варици, възпалителни състояния на дебелото черво и др. Ако първият преглед не покаже явна причина за кървенето, също се налага колоноскопия. Диференциалната диагноза се поставя от гастроентеролог.