Човешкият организъм е подложен на непрестанна атака от един специфичен вид терористи  - вирусите. В определени условия те успяват да победят тялото и да подложат организма на инфекция, която в известна степен уврежда общото състояние и предизвиква особен вид дискомфорт в този момент.

Докато в атмосферата върлуват свободно всякакъв вид вирусни инфекции, в условията на рязка промяна в климатичните условия и потискане на имунната защита на организма, под атака може да бъдат подложен организма и от друг тип вирусни инфекции. Те са особено характерни за целогодието, тъй като се пренасят през мишевидните гризачи, за които няма сезонна активност.

По-специално внимание напоследък се обръща на една специфична зооноза, която се предизвиква от мишевидните гризачи. Това е вирус от семейство Bunyaviridae, род  Hantavirus, който предизвиква много остра вирусна инфекция в организма, протичаща с тежък хеморагичен синдром и остра бъбречна недостатъчност.  Характерното за тези вируси е, че имат изключително голяма устойчивост във външна среда и могат да преживяват години наред в защитна форма, но много ниска под влиянието на дезинфектанти, което за пореден път доказва особено важната роля на правилно дезинфекцираните повърхностни и поддържането на силна лична и околна хигиена.

Вирусът предизвиква остро заболяване с инкубационен период между 14 и 23 дни. Вирусът навлиза в клетъчната стена и се реплицира в цитоплазмата на клетката, откъдето се транспортира до апарата на Голджи и напуска територията на клетъчната структура. По този начин се осигурява масово разпространение и инфектиране на клетките в организма. В тези условия започва моментална имунна атака от страна на организма, където под влиянието на „шефовете“ на тази „спец-операция“ се осигурява задържане на антигени, след клетъчно разпознаване от клетките на имунната памет. Характерното за този вид вирусна инфекция е, че веднъж преживяна, тя повече не рецидивира, защото имунитетът срещу нея остава доживотен.

Заразяването става след контакт с диви и домашни животни, включително „неканените гости“ за мнозина – мишевидните гризачи. Човек се заразява от попадналата слюнка и урина от гризачите върху храната или при директно ухапване. Характерното обаче е, че заразен човек не е заразоносител и не може да разпространи инфекцията по въздушно-капков път сред други хора.

Механизмът на инфекциозния процес, който настъпва след контакт с вируса, е сложен. Обикновено има няколко типа заразяване. Това е по алиментарен път, въздушно-капков, контактно-битов и при ухапване. В човек вирусът може да попадне по аерогенен път, тоест при вдишване през горните дихателни пътища или при консумиране на заразена храна, откъдето вирусът попада чрез стомашно-чревния тракт. По-рядко става през кожата при ухапване от гризач. При настъпване на вируса в организма протичат някои реакции, вследствие на които се развива първична виремия. В този момент се ангажират клетките на моноцито-макрофагеалната система, при което се заразяват. В следващия етап на патогенезата на заболяването настъпва вторична виремия. След този процес настъпват тежки промени в организма, вследствие на които се развива полиорганна недостатъчност с тежък хеморагичен синдром и остра бъбречна недостатъчност.
 

Какви клинични форми на заболяването познава науката?

Заболяването е известно със своята инаперентна форма, лека, средно-тежка и тежка клинична форма на протичане. Най-общо може да се раздели на три основни клинични стадия – прехеморагичен, хеморагичен и полиуричен стадий.

През прехеморагичния стадий се развива токсикоинфектичен синдром с кранио-фарингеален синдром. Състоянието протича със силни коликообразни болки в корема, страх от светлина и тежка загуба на белтъци с урината – протеинурия.


NEWS_MORE_BOX



През хеморагичния стадий състоянието на пациентите започва да се влошава. Настъпва тежък фебрилитет, достигащ стойности на септично завишената телесна температура, неконтролируема с нестероидни противовъзпалителни средства, остра бъбречна недостатъчност, метаболитна ацидоза, ускорено дишане, повишение в количеството на азотните тела в кръвтта, левкоцитоза с увеличение в количеството на лимфоцити и моноцити, както и тежка диселектролитемия – състояние, при което кръвните нива на електролити е силно нарушено и често води до ритъмно-проводни нарушения на сърдечната дейност.

През полиуричния стадий се развива много тежка полиурия, при която пациентите буквално отделят литри урина, без да възстановяват загубите с приети през устата течности. За този етап на заболяването е характерна и тежката загуба на калий, при която пациентите получават много често пристъпи на надкамерна или синусова тахикардия, спад в артериалното налягане и тежък дискомфорт и промяна в общото състояние.

В наши дни познава само един единствен метод за диагностика, който потвърждава наличието на заболяването. Това е провеждането на серологични изследвания.

Лечението на заболяването обикновено протича в спешен порядък. Прилагат се глюкозни разтвори, калциев глюконат, хемодиализа в спешен порядък за овладяване на диселектролитемичния синдром и остра бъбречна недостатъчност, хемотрасфузия, с цел заместване на кръвни белтъци и загуба на плазма с урината, както и кортикостероиди във високи дози – между 3 и 6 мг на килограм телесно тегло.