Желязото спада към т.нар. микроелементи, които присъстват в човешкия организъм в малко количество, но са от изключително важно значение за правилната му функция. Желязото в организма е около 4 г, но е напълно достатъчно. При нива по-ниски или по-високи от посочените, съответните процеси, се нарушават.

 

Желязото е от изключителна важност за преноса на кислород до клетките, защото участва с изграждането на хемоглобина. Хемоглобинът се намира в червените кръвни клетки и им придава червен цвят. Когато желязото е в по-ниско количество от нормалното се получават анемии, а когато надвишава определената граница - заболявания като хемохроматоза.


 

Хемохроматозата се свързва с натрупване на желязо в различни паренхимни органи и причинява тяхното увреждане - черен дроб, сърце, панкреас, стави, хипофизна жлеза и др.

 

Съществуват три форми - идиопатична или първична (вродено заболяване, което се дължи на повишена чревна абсорбция на желязо), вторична (резултат от други заболявания, при които има натрупване на желязо, като неефективно образуване на червени кръвни клетки или чернодробно увреждане) и претоварване с желязо поради множество кръвопреливания или прекомерна употреба на железни препарати.

 

Идиопатичната хемохроматоза се среща рядко. Засяга по-често и по-тежко мъже. Организмът има ограничени възможности да екскретира ненужното желязо и има повишена абсорбция. При напреднало заболяване микроелементът може да стигне до 60 г. Желязото в черния дроб се натрупва в черодробните клетки, наречени хепатоцити и в клетките, изграждащи жлъчните каналчета.

 

При напреднало заболяване се открива цироза или първичен чернодробен рак. Кожата може да потъмнее, защото заедно с желязото се отлага и меланин. Засегнатите хора може да нямат оплаквания до 5-то или 6-то десетилетие, а когато започнат проявите те могат да са под формата на неспецифични симптоми - умора, загуба на тегло, болки по ставите, сънливост, намаляване на либидото, менструални нарушения.

 

Черният дроб е увеличен и твърд при палпация, а болният може да се оплаква от тъпа болка в дясно подребрие. Когато хемохроматозата е много напреднала, може да се появи триадата: чернодробно заболяване, кожна хиперпигментация и диабет (бронзов диабет). Заболяването се развива до цироза или чернодробен рак. Клинично проявен захарен диабет се открива в 70 % от болните и вече оформена цироза.

NEWS_MORE_BOX

 

Увреждането на бета-клетките в панкреаса, а оттам и последвалият захарен диабет, са само част от проявите на хемохроматозата. Отлагане на желязо има и в мозъка, където се засяга и регулацията на половите хормони, като следват аменорея (спиране на менструацията), импотентност, загуба на либидо. Серумните нива на тестостерон при мъжете са ниски.

 

Хемохроматозата може да засегне и сърцето, където желязото се отлага предимно в камерната мускулатура. Така се стига до задебеляване на камерната мускулатура, без симптоматика в началото, а оттам - до дилатативна кардиомиопатия. Наред с това има нарушения във възбудно-проводната система на сърцето с появява на различни видове аритмии, като може да се стигне дори до ритъмна смърт.

 

Ставните оплаквания, които придружават заболяването, се дължат на отлагане на желязо в ставите и увреждане на хрущяла. Кожата променя цвета си и става сивкаво-кафява. Окосмяването изчезва. Това е белег на напреднало заболяване, а не е ранен симптом.

 

При болните от хемохроматоза могат да се появят обичайните усложнения на цирозата - чернодробна недостатъчност, кръвоизлив от варици на хранопровода. Чести са и инфекциите.

 

Лечението на хемохроматозата е отстраняване на излишното количество желязо чрез масивни кръвопускания и лечение на заболяванията, до които води натрупаното желязо.