Въпреки че хемофилията не е често срещано заболяване, борбата с нея продължава през целия живот на пациента, което поставя голямо финансово бреме, както върху пациентите, така и върху обществото и националното здравеопазване. В развитите страни, например, хемофилиците потребяват здравни услуги на стойност 2 – 3 пъти по-висока от средните разходи на глава от населението. В развиващите се страни разходите за хемофилици са 500 – 700 пъти по-големи от средните.

 

Изследвания показват, че до 98% от разходите, свързани с лечението на хемофилията, са насочени за медикаментозна терапия – средствата се харчат почти изключително за фактори на кръвосъсирването. Това има съществени последствия за системите на националното здравеопазване по света. Изследвания на Световната асоциация на хемофилиците показват, че консумацията на фактор на кръвосъсирването IX варира от 0,39 IU (международни единици – мярка за количество) за страните с брутен вътрешен продукт на глава от населението над 10 000 долара на година, през 0,06 IU за страни с доход между 2 000 и 10 000 долара, до 0,001 IU за страни с доход на глава от населението под 2 000 долара на година. Поради хетерогенността на качеството на полаганите медицински грижи и най-вече поради разликите в количествата на прилаганите коагулационни фактори, общите разходи варират силно между отделните страни. Средните годишни разходи за лечение на хемофилия А и В, например, варират от 24 771 евро на година във Великобритания до 182 075 евро в Германия.


 

Силно влияние оказват и фактори като типа на използвания коагулационен фактор, възрастта на пациента и наличието на съпътстващи заболявания (ХИВ или хепатит С). Доскоро, повечето специалисти смятаха, че лечението на хемофилия с плазмен фактор IX е с 50 – 80% по-скъпо, отколкото лечение с рекомбинантен фактор IX. По-нови проучвания показват, че разходите са близки. При хемофилия В, обаче, профилактиката с рекомбинантен фактор остава по-скъпа, тъй като са необходими по-големи количества от него за поддържане на съсирваемостта на кръвта в нормални граници.

NEWS_MORE_BOX

 

Децата се нуждаят от по-големи количества фактор концентрат от възрастни. Проучвания показват, че пациенти под 15 години имат по-слаб и по-бавен отговор към лечението. Освен това, амбулаторните разходи за лечение при деца са по-високи, тъй като те изискват по-интензивни грижи от пациенти на средна възраст.

 

Понижението на CD4 положителните клетки при ХИВ инфекция е асоциирано с увеличена консумация на кръвосъсирващи фактори и повишени разходи за лечение на хемофилията.

 

Непреките разходи и финансови загуби са по-трудни за изчисляване. Свързани са основно с отсъствията от работа и понижената работоспособност. При хемофолиците отсъствията от работа и нивата на ранно пенсиониране и пенсиониране по инвалидност са много по-високи от средните.

 

Общото понижение на качеството на живот обаче е невъзможно да бъде измерено в пари.