Вече целият свят е в разгара на втората вълна на Ковид-19 и става ясно, че пандемията се отразява на взимането на мерки относно много други заболявания. Част от тях са и хематологичните – болестите на кръвта. Извънредната обстановка обаче в никакъв случай не трябва да прекратява интензивната химиотерапия по повод на агресивни лимфоми, остри левкемии както и трансплантациите на стволови хемопоетични клетки.


Масовото носене на маски и социалната дистанция най-вероятно изненадаха голяма част от обществото, но те не са нещо ново за пациентите с онкохематологични болести. В действителност естеството на тяхното лечение, както и пораженията от болестта ги правят силно уязвими на инфекции – не само от Ковид-19, но и от много други, иначе банални за хората с нормално функционираща имунна система. За това и тези пациенти имат изградени навици да се пазят – така и ситуацията не е чак толкова променена за повечето от тях.


Агресивни лимфоми


Една част от тях са медиастиналните – с туморна маса в гръдния кош. Обикновено те се проявяват с упорита кашлица – със или без фебрилитет, докато между 50% и 70% от пациентите с остра левкемия са с ферилитет при поставяне на диагнозата. Тези особености носят риск от погрешно допускане на Ковид-19 инфекция, изолация, отлагане на допълнителни изследвания и опасно забавяне на диагнозата и лечението.


Забавянето на лечението от своя страна носи риск от еволюция на болестта, разпространяването ѝ в повече органи – например към белия или черния дроб, централната нервна система и др. както и резистентност към терапията.


Пациените, които е редно да получат радиотерапия (лъчелечение) също не бива да се лишават от него. Тъй като то се състои в ежедневни визити до отделението проблем в случая е придвижването и се препоръчва пациентът при възможност да намира индивидуален транспорт.


Множествен миелом

По аналогия с агресивните лимфоми, неприемливо е забавянето в лечение на симптоматичен множествен миелом. Класическите терапевтични схеми продължават да се предписват. Те често включват множество редовни посещения на лечебното заведение. Това, което се прави в тази посока е, че при възможност част от медикаментите могат да се приемат в перорална форма (хапчета), вместо на система – например дексаметазона, което спестява болничната визита. Този подход се използва, разбира се, ако състоянието на пациента е стабилно и го позволява.


Поради висок риск от прогресия на болестта поддържащото лечение също не бива да се отлага.


Ако поддържането се състои единствено с ежемесечно приложение на бисфосфонати, то това би могло да бъде отложено с 1 месец при сериозни затрудения във връзка с извънредната обстановка.


Остра миелоидна левкемия и миелодиспластични синдроми с висок риск

Всяко забавяне в стартиране на лечението на острата левкемия има негативен ефект върху прогнозата и преживяемостта и трябва да се избягва.


Всяко едно отлагане на лечението носи риск от прогресия на хематологичното заболяване, което прави пациентите по-уязвими на инфекцията, но и по-лошо – повишава вероятността от прогресия на болестта и загуба на битката с нея.


Индолентни лимфоми

За тях е характерно, че имат изключително бавен ход на развитие, повлияват се от лечението, но след време обикновено отново се завръщат и налагат нови курсове на терапия. В този смисъл те се превръщат в нещо като хронична болест, с която пациентът живее. Важното за тях е, че рядко представляват непосредствена заплаха за живота и здравето на пациента. От друга страна, лечебните режими са свързани с евентуално временно и обратимо потискане на имунитета.


В този ред на мисли, особено в светлината на съвременната обстановка, препоръчително е лечението да не се стартира при липса на изрични показания за това и симптоматика, която да го налага. 


Сърповидно-клетъчна анемия

Пациентите с това заболяване заслужават особено внимание по време на текущата пандемия. Болестта се състои в смутена структура на хемоглобина и промяна във формата на еритроцитите. Състоянието достатъчно често е причина за белодробно засягане и дихателна недостатъчност и по-рядко – дори за белодробна хипертония.


Всяко едно системно инфекциозно заболяване може да причини криза на сърповидно-клетъчната анемия с най-тежкото ѝ усложнение – остър вазооклузивен гръден синдром.