Антихипертензивните медикаменти (против високо кръвно) са често предписвани предвид разпространеността на хипертоничната болест, а реакциите към тях далече не са рядкост. Нежеланите лекарствени реакции, в зависимост от механизма си на поява, могат да атакуват организма на множество нива, като кожата не прави изключение.


Честотата на поява на кожни реакции към антихипертензивните лекарства най-верятно е по-висока, отколкото се смята. Това се свързва с множество фактори - тези реакции могат да имитират други кожни заболявания, както и това, че те редовно остават незабелязани от пациента, ако са с доброкачествен характер. Нещо повече - адекватната оценка понякога е силно затруднена при пациентите, които приемат множество медикаменти.

 


Борбата с хипертонията е от изключителна важност за подобряване качеството и продължителността на живота. Нежеланите реакции не бива да отблъскват пациента от лечението, но е необходимо да бъдат навременно разпознавани и преодолявани.


Ето с какви нежелани кожни реакции могат да се свържат някои от най-често прилаганите лекарства при лечение на хипертонията:


Бета блокери

Най-често, те могат да причинят появата на плаки, подобни на псориатичните, да доведат до развитие на псориазис или да влошат състоянието при наличен такъв. За пациентите, които страдат от него, се знае, че той може да се утежни в до около 70% от случаите с прием на бета-блокери.


Този феномен се обяснява с факта, че в кожата има разположени бета-2-рецептори, които при блокиране от медикамента, причиняват понижение в нивата на калций в клетките. Това довежда до разрастване на кератоцитите и намаление на диференциацията им.


Друг чест ефект от бета-блокерите е появата на "студени крайници", дължащо се на периферен съдов спазъм, с честота до 50%. По-рядко може да се прояви и феноменът на Рейно при предоминиране ролята на алфа-рецепторите върху циркулацията (след потискане на бета).


Много редки, но сериозни, са случаите на развитие на ексфолиативен дерматит, синдром на Стивън-Джонсън, токсична епидермо-некролиза и др.


На друго ниво, бета блокерите е възможно да отключат автоимунни заболявания като Системен Лупус Еритематодес или левкокластичен васкулит.


Калциеви антагонисти

Спектърът от реакции, които те могат да предизвикат, варира от екзема до тежки кожни усложнения и може да се случи на до 48% от лекуваните с тях пациенти. Днес знаем, че дилтиаземът провокира повече кожни реакции, в сравнение с нифедипина и верапамила. По-често наблюдаваната реакция в до около 30% от пациентите е отока на венците. Той е свързан от една страна със съдоразширяващото действие на калциевите блокери и от друга със съдосвиващия рефлекс върху кожата при изправено положение.


Отокът на венците благоприятства появата на травматични разязвявания, които в някои случаи могат да хронифицират и да доведат до прекратяване на терапията с този медикамент.


У възрастните пациенти нифедипинът може да предизвика генерализирана екзема.


Друг докладван проблем е гингивалната хипертрофия (хипертрофия на венците), която изглежда е по-често срещана при прием на нифедипин, и по-засегнати от нея са мъжете. Възпалението на венците е предразполагащ фактор за развитието на това усложнение.


Флъш-синдромът засяга около 10% от пациентите и също може да стане причина за прекратяване на терапията.


Тежките кожни реакции са рядкост при тези медикаменти и ако се появят, то това обикновено е още през първите 1-2 седмици от началото на лечението. Подобно на бета блокерите, и калциевите антагонисти могат да предизивкат или влошат наличен псориазис.


Калциевите антагонисти биха могли още и да причинят или утежнят кожни булозни заболявания (напр. пемфигус). Механизмът на това усложнение е действието на меидкамента върху адхезивни молекули, които са зависими от калций. Спадане нивото на достъпния калций съответно може да доведе до биохимични изменения в структурите на епидермиса с последствие - развитие на були.


Тези лекарства могат да имат и имуносупресивно действие върху Лангерхансовите клетки в кожата, довеждайки до атипична пигментна пурпура или до псевдолимфом. Последният не бива да се бърка с кожен лимфом, а крайната диагноза почива на кожна биопсия.

 

В продължението на статията разберете какви кожни реакции могат да предизвикат диуретиците и АСЕ-инхибиторите.