Роговицата (корнея) на окото е част от най-външната обвивка на очната ябълка, към която спада и склерата. Тя е важна част от оптичния апарат на окото - гладка, лъскава, прозрачна и без кръвоносни съдове, за да може светлината безпроблемно да преминава през нея. Нормалната форма на роговицата е като на част от елипсоид. Дебелината й е различна в центъра ( 0,5-0,6 мм) и в периферията (1-1,2 мм).

 

Кератоконусът е заболяване, което засяга дебелината на роговицата - тя изтънява и нейната форма става конусовидна, откъдето идва и наименованието. Обикновено заболяването засяга първо едното, а в последствие и другото око, като се появява между 10- и 25-годишна възраст. В Европа около 2000 човека страдат от това заболяване.


 

Причините за появата на кератоконус не са съвсем изяснени. При 13% от пациентите се отчита наличието на поне един кръвен роднина, който също има такава промяна в роговицата. Хубаво е хората с кератоконус, които имат деца, да ги изследват след 10-годишна възраст, защото има шанс да го развият.

 

Открива се и връзка с някои генетични заболявания като тризомия 21 или синдром на Даун, със заболявания като невродермит и др. Смята се, че фактор за развитието на кератоконус е намаляването на защитните антиоксиданти. Те се грижат за премахването на вредните вещества, които влияят върху колагеновите фибри в роговицата. Когато защитата липсва, колагеновите фибри започват да се разрушават под действието на тези вещества.

 

Когато формата на роговицата започне да се променя, зрението веднага реагира. Неправилната кривина на корнеята води до изкривяване на образите, влошаване на зрението при здрач или тъмнина, образуване на хало около светещи предмети. Промяната във формата на роговицата води и до появата на т. нар. неправилен астигматизъм.

 

Как се диагностицира кератоконусът?

Това става според оплакванията на пациента, които могат да включват внезапна промяна в зрението на едното око, двойно виждане, неясно виждане надалеч и наблизо. Светлината се вижда ярко, сякаш светещите обекти имат хало около тях.

 

Други проблеми могат да са невъзможността за правилна корекция на зрението с очила или незадоволителната корекция, т.е. каквито и опити да се правят за определяне на диоптър, не може да се постигне 100% чистота на образа. Такива оплаквания, както и прегледа с биомискроскоп, могат да насочат офталмолога към диагнозата и да се направят допълнителни изследвания на роговицата.

 

Най-честото изследване, което потвърждава или отхвърля кератоконуса, е корнеалната топография, при която се прави анализ на роговицата и могат да се видят точните места на промяна на дебелината й.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Лечението, което ще се приложи, трябва добре да се обмисли и да се съобрази с конкретния пациент. Като първа линия корекция идват очилата или меките контактните лещи, които биха могли да помогнат за по-добро виждане. В някои случаи се постига и пълна корекция на зрението. Те обаче не спират развитието на заболяването. Настъпва момент, в който очилата и контактните лещи спират да бъдат ефективни, поради променливата форма на роговицата.

 

Днес се залага много на един съвременен метод, при който се изграждат нови колагенови връзки и се нарича cross-linking. Това съвременно лечение спира развитието на кератоконуса. Процедурата се състои в накапване на рибофлавин (витамин В2) в съответното око, който се облъчва с UV-светлина за 30 минути. Резултатът е изграждане на нови колагенови връзки в роговицата, които я стабилизират.

 

Има случаи, в които изтъняването на роговицата е прогресивно и се налага трансплантация на донорска роговица. Възстановяването е по-бавно (в продължение на няколко месеца) и винаги може да настъпи усложнение като васкуларизация на присадената тъкан и нейното отхвърляне.

 

Алтернативен метод е поставянето на т.нар. интрастромални корнеални пръстени, които могат до известна степен да компенсират конусовидната форма на корнеята. Най-важното е заболяването да се хване в ранните си етапи, за да може да се спре развитието му.