С възрастта контролът на килограмите все повече започва да ни се изплъзва и да се чустваме раздвоени между това да опитаме някакъв десерт и да пазим „прилична“ талия.


Проблемът с теглото вълнува както мъже, така и жени, но не само при напреднала възраст, но също така и юношите и дори децата. Независимо дали сте от мъжки или женски пол, тестостеронът и естрогенът играят ключова роля във вашия метаболизъм. Но не за подценяване е и ролята на други хормони като кортизол, инсулин, прогестерон, както и хормоните на щитовидната жлеза.


Бялата мастна тъкан отделя редица пептидни хормони, част от които и стероидни. Тази сравнително новооткрита секреторна функция е изместила начина, по който се гледа на тази тъкан. До преди години е била считана за пасивна и имаща основно значение за съхранението на енергия. Но в контекста на разглеждането ѝ от някои автори дори като част от основните ендокринни органи, които влияят на енергийния баланс, метаболизма, имунния отговор и дори репродукцията – мастната тъкан се посочва като орган с изключително активна функция за организма. Секрецията на пептиди, част от които и хормони, може значително да варира според натрупването на мастна тъкан, особено около коремната област.



При жени в менопауза и мъже над 50-55 години производството на  естроген  и тестостерон значително намалява. Известно количество естроген се произвежда в мастната тъкан, макар и в много по-ниски количества от това, което се произвежда в яйчниците преди настъпването на менопауза.


Промените с възрастта в нивата на половите хормони при мъжете и жените са свързани с промени в разпределението на телесните мазнини. Докато жени в детеродна възраст са със склонност да натрупват мазнини в долната част на тялото си („крушовидна“ форма), по-възрастните мъже и жените в постменопауза са склонни да натрупват мазнини около корема („форма на ябълка“). Жените след менопауза, които приемат естрогенни добавки, се различават с това, че почти не натрупват мазнини около коремната област. Проучванията върху животински модели също показват, че липсата на естроген води до прекомерно наддаване на тегло.


Влиянието на хормоните върху горенето на калории е комплексно. Така, ако вземем пример с високоинтензивни упражнения, които могат да доведат до увеличаване на кортизола при прекаляване с натоварването, е налице превключване към употреба на т. нар. високооктанова захар (глюкоза). Но от своя страна при изчерпване на кислорода се води до повишаване на млечната киселина.


Натрупването ѝ от своя страна е свързано с освобождаване на мощни метаболитни стимуланти, включително тестостерон и хормона на растежа. Преобразуваната хормонална среда действа синергично, за да създаде по-стройна и по-функционална физиология, която да регулира настъпилите промени.


В хипофизната жлеза се произвежда т. нар. хормон на растежа или соматотропин. Неговата синтеза има пряко влияние върху растежа на костите и мускулите – съответно и върху височината. Но ролята му далече не спира до тези функции – влияние оказва още и върху метаболизма. Проучвания сочат, че нивата на хормона при лица със затлъстяване са по-ниски, отколкото при тези с нормално тегло.


При затлъстяване рецепторите за инсулин в тъканите стават силно нечувствителни към хормона и съответно се затруднява контролът на нивата на глюкозата. Тези промени са пряка предпоставка за развитие на диабет тип II и метаболитен синдром.

 

Библиография:
1.    M. Coelho et al. Biochemistry of adipose tissue: an endocrine organ; Archives of Medical Science, 2013;
2.    Lin E. Stimulatory effect of lactate on testosterone production by rat leydig cells. Journal of Cellular Biochemistry, 2001;
3.    https://www.betterhealth.vic.gov.au/health/healthyliving/obesity-and-hormones#obesity-and-growth-hormone