Лещата е част от оптичния апарат на окото, с помощта на който човек успява да вижда ясно заобикалящия го свят. Тя е напълно прозрачна, без нерви и кръвоносни съдове и има форма на двойно изпъкнало прозрачно тяло. В спокойно състояние пречупва светлината със сила 16-18 диоптъра, като има способността да увеличава тази пречупвателна сила и да участва в акта на акомодацията. При патологията на лещата липсват болка и възпалителен процес. Като промени могат да се наблюдават катаракта- т.нар. перде на окото и промяна в местоположението й.

 

Старческото перде се среща по-често след 60- годишна възраст, но има случаи, когато се открива и още след 45. Все още не е ясен напълно механизмът на промяната на лещата, но се смята, че участие има светлината, промяната в съотношението на калций и фосфор, смущения в метаболизма на самата леща и др. Съществуват две форми на старческата катаракта - кортикална и ядрена.


 

При кортикалната катаракта има следните етапи:

 

  1. Стадий на начална катаракта - зрението може да бъде запазено или нарушено, възможно е да се появи двойно виждане или предметите да се виждат умножени. Под микроскоп се наблюдават вакуоли (мехурчета) и спицовидни мътнини.
  2. Стадий на набъбнала катаракта - лещата набъбва, защото се увеличава водата в нея, като резултатът е леко повишаване на вътреочното налягане и оплитчаване на предна очна камера;
  3. Стадий на почти зряла катаракта - лещата отбъбва и става хомогенно помътняла, а зрението е от порядъка на стотни;
  4. Стадий на зряла катаракта - цялостното помътняване на лещата води до матовосивкавия й цвят, при просветляване зеницата остава тъмна;
  5. Стадий на презряла катаракта - лещата е с хомогенен сивкав цвят и е намаляла по размери. Може да се получи т.нар. мембранна катаракта, при която лещеното вещество се резорбира и лещената капсула остава под формата на мембрана. При други случаи веществото в кортикалната част на лещата може да се втечни и да придобие вид на мляко - млекоподобна катаракта, при която ядрото плува свободно в течността и пада в най-ниската част на лещата.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Кортикалната катаракта „узрява” бързо - за една или няколко години. При ядрената катаракта помътнява предимно ядрото, като често се среща при късогледи хора. При свиване на зеницата, когато има светлина, зрението рязко намалява, защото зад зеницата остава кафеникавото ядро, непропускащо нормално светлинния сноп. Когато намалее светлината зеницата се разширява и зрението се подобрява. Този вид катаракта зрее по-бавно, в сравнение с кортикалната, за десетки години.

 

По време на развитието си се наблюдава миопизация на окото, т.е. ако окото е било късогледо става още по-късогледо, а ако е било далекогледо далекогледството намалява и може да се превърне в късогледство. Има средства, чрез които може да се забави процесът на образуване на катаракта, но не и да се спре или да се възстанови намалялото зрение. Единственото решение е операцията.

 

Съществуват два основни оперативни метода - екстракапсуларна екстракция, при която след премахване на ядрото се оставя задната лещена капсула и интракапсулна екстракция - лещата се отстранява заедно с цялата си капсула.

 

Недостатък на първия метод е, че след време може да се образува т. нар. „регенераторна катаракта”, докато тази опасност я няма при втория тип операция, поради пълното отстраняване на лещата. След премахване на лещата се слага нова изкуствена такава, която до този момент е най-добрият метод за лечение на старческо перде. Преди да се постави изкуствената леща е необходимо да се изчисли диоптричната й сила. Резултатът е, че чрез изкуствената леща се получава приблизително еднаква големина на образите, подобна на окото с естествената леща.