Обикновено при появата на кашлица се насочваме първо към проблем в горните или долните дихателни пътища. Най-често причините са простудяване, остър или хроничен ларингит, фарингит, пневмония или бронхит. Стичането на секрет от носната кухина към фаринкса също може да доведе до дразнене и проява на кашлица. Различни хронични белодробни заболявания – като хронична обструктивна белодробна болест, бронхиектазна болест, астма често се съпровождат с кашлица, която трудно се повлиява и с терапията с медикаменти.


Една от извънбелодробните причина за проява на кашлица е заболяване на сърцето. При аневризма (разширяване) на стената на аортата се притиска белият дроб. А като следствие се проявява внезапно появила се кашлица. След отстраняване на аневризмата симптомът изчезва.


При сърдечна недостатъчност, освен кашлица се проявява и задух, възможно е да са налице още хрипове, отделяне на храчки. В началото сърдечната кашлица е суха, но с напредване на сърдечното заболяване преминава във влажна – с поява на секрет, в който може да има жилки кръв. Обикновено се влошава –засилва по интензитет вечерно време и през нощта. По-често се проява при заемане на хоризонтално положение в леглото.



Кашлицата при сърдечни заболявания може да бъде следствие на прием на някои медикаменти – например ACE-инхибитори, прилагани най-често за понижаване стойностите на кръвното налягане при хипертония. Характерно е, че след преустановяване приема на медикамента – кашлицата бързо отшумява.


Основно значение за лечението и е диагностициране на сърдечното заболяване и съответно прилагане на терапия специфична за него. Симптоматичното лечение на кашлицата не води до резултати.


Забавянето на диагностиката и терапията, най-често поради самолечение води до напредване на основното заболяване и в някои случаи късната диагноза налага хирургична намеса, тъй като консервативното лечение се оказва недостатъчно.


За разлика от кашлицата при инфекция на дихателните пътища, кардиогенната (сърдечната) кашлица най-често е суха, съпровожда се често със симптоми на сърдечна недостатъчност и намалява при изправяне или заемане на седнало положение. Характерно е, че не се повлиява от симптоматично лечение.


Друга честа причина за кашлица, която не е свързана пряко със засягане на дихателните пътища са някои стомашно-чревни разстройства и по-конкретно с връщане на стомашно съдържимо – рефлукс.


Гастроезофагеалната рефлуксна болест е често срещано заболяване днес. Рефлуксът се посочва като една от трите най-значими причини за хронична кашлица, астма и кашличен синдром на горните дихателни пътища.


Подсказващи симптоми, които да насочат към диагнозата са парене зад гръдната кост и кисели регургитации. При дългогодишно протичане са налице още промени по фарингеалната и ларингеална лигавица, ерозии по зъбите.


Причината за кашлицата са микроаспирации на стомашно съдържимо към дихателните пътища. От своя страна лигавицата реагира с възпалителна реакция – химичен пневмонит. Кашлицата, свързана с рефлуксна болест, се характеризира с проява предимно през деня, при изправено положение на тялото и няма продуктивен характер – отделяне на секрети.


За съжаление, често тази причина се пропуска като етиология за появата на кашлица. Причината е, че при 75% от болните липсват типичните за рефлукса симптоми.


Въз основа на съвременните познания върху патогенетичните механизми при болни, при които не е налице промяна в характеристиките на кашлицата на фона на лечение на основното заболяване е необходимо да се търсят други причини.