Карциномите на щитовидната жлеза се проявяват клинично най-често като палпируем щитовиден възел и са инцидентна находка при рутинна палпация на щитовидната жлеза. Най-честият тип карцином на щитовидната жлеза е папиларният, която представлява около и над 85-90% от всички карциноми на щитовидната жлеза. 

 

Анапластичният карцином е най-инвазивният и малигнен карцином на щитовидната жлеза, който за щастие обаче, е рядък и представлява едва около 2% от всички карциноми на щитовидната жлеза, но пък за сметка на това е причина за 40% от смъртността вследствие на карцином на щитовидната жлеза. Общата петгодишна преживяемост е под 10%, а повечето пациенти преживяват само няколко месеца след поставянето на диагнозата. Съотношението женски към мъжки пол е 3:1, като пик се наблюдава около шестата-седмата декада от живота, въпреки че засегната е почти всяка една възраст.


 

Най-често клиничната изява на анапластичния карцином е с бързо нарастваща шийна формация, като може да се развие и компресионен синдром, вследствие притискането на трахеята, горна празна вена и др. важни органи, което може да се прояви с дисфагия, кашлица, шийна болка, диспнеа. Физикалните находки включват палпиране на шийна формация с или без шийна лимфаденопатия, която индицира локални метастази. При наличие на плеврален излив и белодробни метастази може да се чуе плеврално триене, хрипове. При над 50% от пациентите в момента на диагностициране са налични белодробни метастази и лечението в такъв етап е основно палиативно. Нерядко подобен тип медиастинални процеси могат да се проявят и с наличието на перикарден излив.

 

Най-често далечни метастази анапластичният карцином дава в десцендентен ред в бял дроб, кости, мозък. Неблагоприятни прогностични маркери са възраст над 70 години, бели кръвни клетки над 10 000, екстратиреоидна инвазия и далечни метастази. Сигнификантно подобряване на прогнозата има при тотална резекция на щитовидната жлеза и лъчелечение с радиационни дози 40 Gy или повече. 

 

Патофизиологично, анапластичният карцином често се развива при пациенти, живеещи в йод-дефицитни местностни и при условия на налична подлежаща патология – струма, фоликуларен карцином, папиларен тиреоиден карцином. Счита се, че анапластичният тиреоиден карцином е резултат от крайна степен на диференциация на предишен недетектиран тиреоиден карцином с дълга история (напр. папиларен, фоликуларен). Пряка патофизиологична връзка има с някои протоонкогени (C-myc, H-ras, Nm23) и мутации в гени, кодиращи RAS, BRAF, catenin (кадхерин асоцииран протеин) и др., хромозомни аномалии и др.

 

При наличие на физикално палпируема или визуализираща се ехографски щитовидна формация (възел), се прибягва към тънкоинглена аспирационна биопсия (ТАБ) и хистологично изследване, които показват дали се касае за малигнен процес и определят по-нататъшното поведение.

 

Поради лошата си прогноза и високостепенна агресивност и инвазия, важно е навременното диагностициране и тънкоиглена бопсия при всяка суспектна тиреоидна формация. Компютърната томография и PET скенерът са необходими при търсенето на далечни и локални метастази.

 

По отношение на стадирането – всеки един пациент с анапластичен карцином се клафицира като пациент с четвърти стадий на онкологично заболяване, поради високата смъртност, като допълнително се подразделят на: IVA – интратиреоиден тумор; IVB – екстратиреоиден тумор, но без далечни метастази; IVC – наличие на далечни метастази. Средната продължителност на живота в стадий IVB и IVC е между 3 месеца и 1 година.

 

Лечението на анапластичния карцином е основно палиативно, но хирургичната тотална резекция на щитовидната жлеза, радиотерапията и химиотерапията могат да подобрят прогнозата и да подобрят качеството на живот на пациента. За момента няма ефективна химиотерапия при анапластичен тиреоиден карцином, но се прилагат Doxorubicin и Cisplatin, които могат да удължат живота на пациента с няколко седмици или месеца. Обширната резекция, въпреки че е свързана с по-добра прогноза често се избягва, поради възможността от множество усложнения.

 

В заключение, анапластичният карцином е изключително агресивно онкологично заболяване, а развитието му на фона на друга щитовидна патология във времето и годините означава, че е необходим скрининг и своевременно лечение на гушите и ТАБ на всеки един щитовиден възел.