Карциномът на дебелото черво е най-честия рак на органите на храносмилателния тракт. Представлява втория по честота карцином при мъжа (след белодробния и преди стомашния) и третия при жената (след карцинома на млечната жлеза и матката). Честотата му в последните години непрекъснато нараства.

Причини за възникване
Генетично предразположение.
Заболяването се среща няколко пъти по-често в семействата на болни от колоректален карцином.
Преканцерозни унаследявани състояния:
 - Фамилна аденоматозна полипоза, която се характеризира с множество (над 100) колоректални полипи. Унаследява се по автозомно-доминантен тип.
- Синдром на Lynch (неполипозен дебелочревен карцином) – автозомно-доминантно унаследявано заболяване с поява на карцином на дебелото черво точно около 45 година от живота.

Фактори на храненето
Счита се, че богатите на месо и мазнини и бедните на баластни вещества (влакнини, фибри) храни, както и наднорменото тегло са рискови фактори.

Други фактори:
Хроничен улцерозен колит, болест на Крон и цьолиакия.

Локализация:
Най-често се локализира в ректума и сигмата, по-рядко в другите отдели на дебелото черво. Растежът му може да бъде към лумена на червото /екзофитен/ и в чревната стена /ендофитен/. Най-вътрешната част на дебелото черво е лигавицата. Ракът на дебелото черво възниква именно в този слой.
Хистологично в 80% от случаите се касае за аденокарцином, а в 20% за слузест карцином. По правило карциномите се развиват въз основа на аденоми. Характерна е последователността аденом-карцином.

Метастазиране:
Веднъж възникнали, раковите клетки бързо започват да се размножават. Колоректалният карцином метастазира по лимфен, по кръвен път и по съседство. Карциномът на колона метастазира в регионалните лимфни възли, в черния дроб, костите, перитонеума, белите дробове, пикочния мехур.

Клиничната симптоматика зависи от разположението на тумора, неговата големина и наличието на метастази.
Симптомите в ранен стадий са нехарактерни и дискретни. Те стават по-изразени едва в напредналите стадии.
Поради анатомичните особености на дебелото черво раковите новообразувания на дясната половина протичат предимно с общи прояви, а в лявата - с ранно изявени нарушения в чревната проходимост.
Важни са следните 2 ранни алармиращи симптома:
Примеси на кръв в изпражненията. Срещат се най-често при карцином на ректума и само в някои от случаите на десностранно разположените карциноми. Ето защо не може да се твърди, че след като няма кръв, няма и карцином.
Внезапна промяна на навиците, свързани с дефекацията при пациенти над 40 годишна възраст. Обикновено това е най-ранния симптом при рака на дебелото черво. Може да се появи немотивиран запек, диария или смяна на запек с диария. Наблюдава се симптомът на “лошия приятел” - флатуленция / газове/ с изпускане по голяма нужда.
Болката е късен симптом и се причинява от преходно запушване и възпалителни промени.
Първи симптом може да бъде и значителен кръвоизлив. Скритата кръвозагуба може да доведе до желязодефицитна анемия. Тя е по-характерна за десностранните карциноми.
Острата непроходимост на дебелото черво /обтурационен илеус/ има най-често при карцином в областта на сигмата.
Може да има и повтарящо се повишение на температурата.
Промяната в общото състояние на болния представлява твърде късен симптом от развитието на злокачествения процес.

Диагноза:
1.Ректално туширане - чрез него се открива ракът на ректума в 80-90% от случаите. Изследването се извършва в колянно-лакътно положение. Може да се достигнат тумори, намиращи се на 10-12 сm от ануса.
2. Иригоскопия - представлява рентгенова снимка, която се прави след бариева клизма.
3. Ректороманоскопия - изследване, при което последните 30 см. от дебелото черво се оглеждат със специална камера.
4. Фиброколоноскопия - добър метод, при който чрез апарат снабден с оптика могат да бъдат огледани всички участъци на червото. Дава възможност за вземане на биопсичен материал за изследване.
Биопсията представлява вземане на малко парченце подозрителна тъкан, което след това се изследва хистологично. Окончателната диагноза се поставя след извършване на хистологично изследване.
Метастазите в черния дроб и белите дробове се откриват чрез ултразвуково изследване и компютърна томография, а в белите дробове и рентгенологично.

Карциноембрионалният антиген (СЕА) е туморен маркер, но не е тумороспецифичен и не е подходящ като ранен тест за откриване на карцином. По-полезен е за откриване на рецидиви след проведено оперативно лечение.

Профилактика
След 45 годишна възраст профилактични прегледи е добре да се извършват веднъж на три години.
Анализи за скрита кръв /окултно кървене/ в изпражненията трябва да се правят ежегодно.

Лечение:
То е хирургично. Видът на операцията зависи от локализацията и стадия на раковия процес, от усложненията и от общото състояние на пациента.
При малки размери и подходящо разположение е възможно туморът да се отдели и да се съхранят нормалните функции на дебелото черво.
При големи размери операцията завършва чрез създаване на изкуствено анално отвърстие разположено на предната коремна стена. Постоперативната химиотерапия и лъчетерапия намаляват честотата на рецидивите.

Прогнозата на заболяването зависи от размера на тумора и своевременното му хирургично лечение.