Голяма част от болните с бъбречни заболявания имат придружаващи и сърдечно-съдови такива. Хроничната бъбречна недостатъчност много често е естествено следствие на хроничната или остра сърдечна недостатъчност. Всичко това стои в основата на твърдението, че съществува т.нар кардиоренален синдром (кардио-сърце и рен-бъбрек). Той днес се разглежда като отделна болестна единица, която в никакъв случай не бива да се пренебрегва. 

 

Болните с карадиоренален синдром имат остро или хронично увреждане и на двете системи в организма. Дори и едната да е засегната в по-голяма степен или по-рано, нейното проследяване във всички случаи се съобразява и с другата. Болните с кардиоренален синдром са като цяло с повишен риск. Общата им заболеваемост е повишена. При тази група болни има по-кратка очаквана продължителност на живота.



Видове кардиоренален синдром

Разглеждат се пет различни типа кардиоренален синдром. В съвременната медицина се използват някои нови специфични показатели за бъбречна функция освен неизменните и класически кратинин и урея. Някои от тях изобразяват специално острата бъбречна увреда. Такива са NGAL ANP, BNP, KIM. Те спомагат да се отговори на въпросите дали, как и до колко са увредени бъбреците и сърцето. Отделно Цистатин Ц може да ни покаже, че има проблем още преди да се е покачил серумния креатинин.

 

Съществуват някои особено ярки примери, унагледяващи пряката възка на сърцето с бъбреците. Креатининът може да се завиши при ритъмните нарушения на сърцето, остър коронарен инцидент, инфаркт на миокарда, неконтролирана артериална хипертония. Лошо лекувана сърдечна недостатъчност, в т.нар. декомпенсиран стадий, се свързва с много от случаите на остра или хронична бъбречна недостатъчност. 

 

Степента на бъбречна увреда правопропорционално корелира с тежестта на болестта. Над 50% от болните със сърдечна недостатъчност имат завишен креатинин. Процентът нараства с напредване на възрастта и при наличие на придружаващи фактори като захарен диабет например.


Специфични форми на бъбречна увреда при сърдечни заболявания

Особено чест механизъм, по който острото сърдечно увреждане води до бъбречна недостатъчност, е т.нар. контраст-индуцирана нефропатия. Обикновено е свързана с поставянето по спешност на контраст в кръвоносната система, с цел изобразяване на сърдечните съдове за коронарография. По този механизъм се поставят стентове на стеснени артерии или те се разширяват за да възстановят проходимостта си.

 

В тези случаи завишаването на серумния креатинин може да е съвсем минимално и бързопреходно. Възможно е обаче и драматично блокиране на бъбреците със спиране на урината и нужда от хемодиализа. Дори и минималното покачване на креатинина е свързано с повишен болничен престой. Предвид това при планово прилагане на контрастна материя се налага специална подготовка. Болните с напреднала бъбречна недостатъчност трябва да извършват такива изследвания само по витални показания (животозастрашаващи индикации).


Какво се прави при съмнение за кардиоренален синдром?

Основната цел при съмнение за кардиоренален синдром е неговото максимално бързо предотвратяване. Нужно е овладаване на шоковото състояние, ако има такова. Това става с възстановяване на доброто бъбречно кръвоснабдяване и доставките на кислород към бъбреците. Нужно е стабилизиране на стойностите на артериалното налягане, правилния сърдечен ритъм и т.н. Има и допълнителни медикаменти, спомагащи по-бързото бъбречно възстановяване.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Лечението на тази група болни е голямо предизвикателство пред лекарите и самите пациенти. Един, от проблемите които възникват, е съобразяването на лекарствата. Например вливанията на водно-електролитни разтвори (банки физиологичен разтвор и т.н.) изисква редукция при болните с артериална хипертония и сърдечна недостатъчност. Така желаните диуретици при бъбречни отоци зависят и от сърдечните отоци и изискват съобразяване. Обратно-бъбречната недостъчност води до намалено излъчване на веществата в урината. Това налага съответно редуциране дозата на лекарствата според бъбречния креатининов клирънс (показател за бъбречна увреда).