Глаголът „ресусцитирам” означава буквално „връщам към живот (съживявам) някого в безсъзнание или привидно умрял”, означава също и „правя нещо активно и жизнено отново”.

 

Кардиопулмоналната ресусцитация (CPR) се състои в използването на гръдни компресии (сърдечен масаж) и изкуствена вентилация с цел поддържане на адекватна циркулация на кръвта в тялото и снабдяване на тъканите с кислород по време на сърдечен арест. Адекватната и навременна ресусцитация на пациентите със сърдечен арест, включва ранна дефибрилация и значително подобрява лошите прогнози за преживяемост и неврологични последствия след ареста.


 

Кардиопулмоналната ресусцитация (CPR) трябва да се прилага незабавно на всеки пациент, открит в безсъзнание, при когото пулс не се открива (не се напипва) и липсва дишане. Причината за загуба на ефективна електричеста активност на сърдечния мускул, която води до арест, са аритмии или така наречените аритмии, при които перфузията е нарушена: камерни фибрилации, безпулсова камерна тахикардия, безпулсова електрическа активност, безпулсова брадикардия и асистолия.

 

Започването на CPR трябва да се осъществи преди идентифициране на сърдечния ритъм и да продължава между приложенията на дефибрилатора до възстановяване на синусов сърдечен ритъм и поява на периферни пулсации. Единствената съществуваща контраиндикация за CPR е изричният, предварително заявен документално, отказ от ресусцитация при настъпване на сърдечен арест от пациента.

 

Най-простата форма на кардиопулмонална ресусцитация (CPR) може да бъде осъществена навсякъде, без нужда от специална техника- прилагане на сърдечен масаж и изкуствено дишане (уста в уста). Необходими са лични предпазни средства- ръкавици, маска, халат. Опитът показва, че в повечето случаи не се използват заради нуждата от бърза реакция. В някои болници и линейки по света се използват устройства за механични гръдни компресии. Дефибрилаторът пък осъществява електрически шок чрез два електрода, които се поставят на торса по специфичен начин.

 

За осъществяване на ресусцитацията е необходимо пациентът да е по гръб на твърда повърхност (меките повърхности- матраци и т.н. намаляват ефективността на сърдечния масаж). Компресиите се извършват  с натиск върху стернума (гръдната кост). Необходимо е човекът, който извършва CPR да е достатъчно високо над пациента. Следват се конкретни стъпки в строга последователност. Първо се извършват гръдните компресии, след това се осигурява проходимост на дихателните пътища, накрая се преминава към изкуственото обдишване. При възрастен пациент в безсъзнание първо се правят 30 компресии, след това се преминава към повдигане на брадичката и флектиране на главата в посока към тила, проверки за чужди тела в устата (този метод за повдигане на брадичката е с цел осигуряване на дихателна проходимост, но трябва да се внимава, ако подозираме гръбначно-мозъчно увреждане), след това се прилагат две обдишвания и всичко се повтаря до появата на пулс и дишане. Хората, които прилагат CPR без специално обучение или медицинско образование трябва да се ограничат само до сърдечния масаж!

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Гръдните компресии се извършват като реаниматорът застане над пациента, до торса му и постави дланта си върху гръдната му кост, другата длан трябва е върху нея, пръстите да са преплетени, лактите  трябва да са изпънати. Необходимо е да се осъществи силен натиск- постигане на дълбочина поне 5-6 см, трябва да са около 100 в минута. След 30 гръдни компресии се преминава към две обдишвания, след което отново се правят компресии. Добре е извършващите ресусцитацията да са поне двама, за да могат да се сменят. CPR продължава до появата на пулс (възстановяването на сърдечната дейност). Когато пациентът е интубиран и вентилацията е механична, сърдечният масаж продължава непрекъснато или се редува с дефибрилация.

 

Обдишването се извършва чрез вкарване на въздух от устата на ресусцитиращия, като е хубаво да се изполват бариерни средства, или чрез маска- амбу. Маската се прилага плътно до устата на пациента, като се натиска плътно, така до пациента достигат около 500 мл въздух. При прилагане на метода „уста в уста” е необходимо да се запуши носът на пациента, устата на ресусцитиращия трябва да е плътно до тази на пациента, подаването на въздух трябва да е за около секунда с максимална сила. Правят се две обдишвания едно след друго, след което се преминава към сърдечния масаж.

 

Основните усложнения след кардиопулмонална ресусцитация са фрактури на ребра и стернум, както и инсуфлиране на прекалено много въздух в стомаха, което може да доведе до повръщане, аспирация на стомашно съдържимо в белите дробове и в последствие допълнително влошаване на дихателната функция. Ендотрахеалната интубация може да предотврати това усложнение.

 

Когато кардиопулмоналната ресусцитация се извършва от обучен парамедик или реаниматор, освен масажа и обдишването, място имат инвазивни техники за обдишване, прилагане на специфични медикаменти и дефибрилация.