Системното лекарствено лечение в онкологията включва химиотерапия, таргетна терапия, ендокринна терапия и имунотерапия. Наред с желаните ефекти от провежданото лечение, в клиничната практика при част от пациентите се наблюдават нежелани лекарствени реакции. Някои от тях, като кардиотоксичността, са основание за временно преустановяване или промяна на лечебния план.

 

Антрацилините са клас цитостатици, открити през 60-те години на миналия век. Те спадат към групата на антитуморните антибиотици и намират широко приложение и ефективност в химиотерапевтични схеми за рак на гърдата, стомаха и др. Класов ефект на антрациклините (Доксорубицин, Епирубицин и др.) е кардиотоксичността.


 

Увреждането на сърдечния мускул и съдовете зависи основно от сумарната доза антрациклин, която пациентът е получил за всички курсове по определена схема и от скоростта на вливане на лекарството. Колкото по-бързо се влива то, толкова по-високи са пиковете в плазмената концентрация на медикамента, което корелира с увеличения риск за сърдечносъдова увреда.

 

Кардиотоксичността може да бъде остра или хронична (отложена във времето). Прояви на острата са тахикардия (повишен сърдечен ритъм), хипотония (понижено кръвно налягане), промени в ЕКГ и др. Развива се по време или няколко дни след вливане на антрациклини. В повечето случаи е обратима.

 

Хроничната кардиологична токсичност е по-честа, отложена е във времето и е необратима. Характеризира се със структурни изменения в сърдечния мускул. Наблюдава се увреждане на сърдечните клетки от свободни радикали и тяхното заместване от фиброзна тъкан. Това води до отслабване в силата на съкращение на сърцето.

 

За прилагането на антрациклини в химиотерапията има строги индикации и контраиндикации. Съобразяването с тях гарантира очакваната полза за пациентите да е по-голяма от вероятния риск от развитие на усложнения. Преди приложение на тази група противотуморни лекарства, както и в хода на лечението, медицинските онколози регулярно консултират пациентите с кардиолози за оценка на сърдечната функция и нейното проследяване в динамиика.

 

Сред рутинно провежданите изследвания са ЕКГ и ехокардиография, където се проследява т.нар. фракция на изтласкване (процента изтласкана от лявата камера в аортата кръв). Намаляването на фракцията на изтласкване е късна проява на сърдечно увреждане.

 

NEWS_MORE_BOX

 

В последните години се търсят молекулни маркери за ранно диагностициране на сърдечна увреда, които маркери да бъдат имплементирани в практиката при проследяването на пациентите на антрациклини. Такива са корелацията на ранното сърдечно увреждане с концентрациите на тропонин I в серума, както и регистрирането на сенсибилизирани към миоглобин Т лимфоцити в кръвта.

 

Трастузумаб е моноклонално антитяло, използвано като таргетна терапия при HER2 позитивен рак на гърдата и на стомаха. Лекарството е изключително ефективно при сигнификантна експресия на HER2 рецептори в туморните клетки. Статистика показва, че в повече от 30% от случаите на терапевтично приложение на Трастузумаб се отчита кардиотоксичност от различна степен. Сърдечносъдовите промени не зависят от сумарната (кумулативна) доза на приложеното лекарство, нито от пиковата плазмена концентрация или скоростта на вливане.

 

На структурно ниво наблюдаваните промени в сърцето са от друг тип в сравнение с тези при лечение с антрациклини. В повечето случаи фракцията на изтласкване се възстановява след преустановяване на терапията с Трастузумаб.

 

Докладваните кардиотоксични нежелани лекарствени реакции при лечение с тирозинкиназни инхибитори са в категорията много редки.

 

Провеждането на противотуморно лечение изисква познание, както на ефективността и индикациите за приложение на лекарствата, така и на профила им на токсичност. Всяко едно лекарство има нежелани лекарствени реакции и това не трябва да плаши и отказва пациентите от лечене. Решения за терапевтичните планове се взимат единствено в полза на пациентите, а провеждането на специфична терапия е под стриктния контрол на мултидисциплинарни екип от специалисти.

 

Темата беше представена от проф. д-р Асен Гудев на III Национална конференция по персонализирана медицина, състояла се в петък, 25 ноември в Хотел Балкан София, организирана от БАПЕМЕД.