Често, в началото, когато започне да се говори за възможността от поставяне под карантина, както и обявяване на бедствено положение, тези термини остават малко по-назад в съзнанието ни, до момента, в който не са вече факт.


На първо място е от значение карантината да не бъде приемана като нещо стряскащо, тъй като тя е ефективен метод за защита на обществото от епидемичното разпространение на дадена инфекция, заявява специалистът по инфекциозни болести Стивън Гордън.


Карантинните мерки са за лица или групи от хора, които нямат симптоми, но са били изложени на контакт с заразени, независимо дали е налице клинична картина или все още не е изявена.



Карантината (на френски: quarantaine и от италиански: quarantena – четиридесет дни) е принудителна мярка за контрол на заразните заболявания. Състои се в ограничаване на свободата на движение на здрави хора или животни, за определен срок – обикновено до изтичане на максималния инкубационен период. През това време контролираните лица пребивават в строго охранявани карантинни зони (за хора) или карантинни депа (за животни), под стриктен медицински надзор. Лицата, които не покажат признаци на заразно заболяване, се освобождават след изтичане на инкубационния период.


Думата „карантина“ произхожда от венецианския диалект на италианския quaranta giorni, което в буквален превод означава „четиридесет дни“. Това се дължи на наложената изолация от 40 дена на кораби и хора, преди да влязат в пристанището на град Рагуза в Далмация. Това се практикува като мярка за превенция на разпространението на чумата в републиката.


Освен като следване на указание, част от населението предприема и мерките на самоизолация. Но е важно да се направи отграничение на карантинните мерки от тези при изолация.


Докато изолацията служи на същата цел като карантина – профилактика и прекъсване на разпространението на инфекцията, изолационните мерки са изцяло предназначение за вече болните пациенти. Така заразените хора се държат далеч от здравитес, за да се предотврати разпространението на болестта.

 

Но какво точно е "близък контакт". Често го чуваме, но обяснение не последва, поради което всеки по свое усмотрение преценява така определения контакт. Според Световната здравна организация  представлява общуване при разстояние 6 фута (2 метра) или по-малко от човек, заразен с COVID-19 за продължителен период от време. Това включва, ако живеете, посещавате или споделяте стая за здравни грижи или чакалня със заразен с вируса.


При съмнение за инфектиране, на първо място трябва да се спазва условието за ненапускане на дома, освен ако това не е абсолютно наложително. Първо консултацията с лекар трябва да бъде осъществявана по телефон или при възможност и за видео-връзка.


Понастоящем Центърът по заразни заболявания не съобщава за открити доказателства, че домашни животни могат да бъдат заразени и да разпространяват COVID-19, но профилактичните мерки и към тях трябва да бъдат повишени.


Карантината не е единственият начин да се защитите по време на епидемия. Социалното дистанциране включва избягване на големи събирания. Ако трябва да сте около хората, дръжте дистанция от 2 метра, когато е възможно.


Бъдете информирани от надеждни източници - но не прекалено интензивно. Хиперфиксирането в новините може да бъде също толкова пагубно.