Кандидата е вид гъбичка, която нормално населява гастро-интестиналния тракт и влагалището. Физиологично, числеността на нейната популация се контролира от различни видове бактерии, които са част от естествения микробиом. При определени условия обаче – дисбиоза, поради прием на антибиотици, стрес, контаминация и други се нарушава равновесието в гастро-интестиналната микрофлора, вследствие на което популацията на кандидата започва да превалира и настъпва кандидоза.


Въпреки че наличието на кандида във фецеса може да бъде признак на нарушение в микробиома, случаят невинаги е такъв. Установено е, че във фецеса на около 65% от хората нормално се среща Candida. Симптомите на гастро-интестинална кандидоза включват: наличие на белезникава, жълтеникава или кафеникава слуз, пенест фецес, наличие на диарични или меки изпражнения, наличие на белезникави или жълтеникави „жилки“ във фецеса. Наблюдават се и по-общи симптоми – подуване, флатуленция, гадене, главоболие, отпадналост и др.


Симптомите могат да варират в зависимост от локализацията на кандидозата. При орална кандидоза се наблюдават белезникави налепи по оралната лигавица и езика, а под него лигавицата е еритематозна с малки кръвоизливи.



При езофагеалната кандидоза може да има дисфагия и одинофагия;


При вагиналната кандидоза се наблюдава сърбеж и болка в областта на влагалището, белезникава секреция, болка и парене при уриниране и секс;


При възникване на септицепия, състоянието се нарича инвазивна или дълбока кандидоза и може да бъде животозастрашаващо. Може да се стигне до септичен шок и мултиорганна недостатъчност.


Етиологично, причините за развитие на кандидоза могат да бъдат различни – продължителна или неправилна антибиотична употреба, имунокомпроментирани пациенти (ХИВ, диабет, чернодробна недостатъчност и др.). При пациенти с диабет повишените нива на плазмена глюкоза са благоприятни за размножаването на гъбичките. Повишените нива на стрес също се асоциират с повишен риск от развитие на кандидоза – според едно изследване от 2010г. употребата на орални контрацептиви повишава риска от развитие на вагинална кандидоза.

 

Тютюнопушенето също повишава риска от развитие на кандидоза – според едно изследване от 2006г. при 58% от пушачите се наблюдавала кандида във фецеса, в сравнение с 29% при непушачи. Употребата на кортикостероиди драстично повишава риска от развитие на кандидоза – пациентите с астма, ХОББ и др. заболявания, които налагат продължителното ползване на инхалаторни кортикостероиди трябва да спазват добра орална хигиена след всяко ползване на инхалера.


При много пациенти с диспептични симптоми и гастро-интестинални инфламаторни заболявания (IBD – inflammatory bowel disease) – болест на Крон, улцерозен колит е установен прекомерен растеж на Candida.


Диагнозата се поставя чрез микробиологично изследване с вземане на материал за посявка – вагинален секрет, орален секрет, фецес и др.

 

Лечението е с различни антимикотични средства – полиени, диазоли и др., които се прилагат перорално при гастро-интестинална и орална кандидоза. При кожна форма се ползват топикално различни унгвенти и кремове. При вагиналната кандидоза лечението може да бъде както перорално, така и топикално с унгвенти, супозитории и др. Инвазивната кандидоза изисква интравенозно приложение на антимикотици. Пробиотиците също могат да допринесат за възстановяването на нормалния микробиом.


Инфекцията е сравнително податлива на лечение – изключение правят имунокомпроментирани пациенти, пациенти с продължителна антибиотична употреба и др., където се налагат продължителни курсове на лечение и възниква рекурентност. По-ранното поставяне на диагнозата и навременното лечение са важни, за да не се стигне до инвазивна кандидоза и животозастрашаваща септицемия.