Камерната тахикардия е сериозно кардиологично увреждане, което налага да бъде овладяно в порядък на спешност. Понятието може да се дефинира като съкращение на камерите три или повече поредни пъти с честота над 100 удара в минута, възникващи от импулс с камерен произход.
Според продължителността на пристъпа, камерните тахикардии може да се разделят на два основни вида - краткотрайни и продължителни.
Непродължителната камерна тахикардия има трайност под 30 секунди и се прекъсва спонтанно. Продължителната форма на болестта има пристъп над 30 секунди и може да протече с тежък хемодинамичен срив, който налага моментално прекъсване на тахикардния пристъп с електрошок или медикаменти.
Освен двете глобални разпределения на камерна тахикардия, според вида на образа в електрокардиограмата, може да се отграничат други два класификационни типа на камерна тахикардия - мономорфни и полиморфни камерни комплекси.
При мономорфната камерна тахикардия, комплексите, показващи камерно съкращение, имат еднаква форма.
При полиморфната камерна тахикардия отделните камерни комплекси имат различна форма, тоест всеки камерен комплекс е различен, макар и малко, в сравнение с всички останали комплекси.
Обикновено водеща причина за развитие на продължителна камерна тахикардия е наличието на сърдечно органично заболяване. Най-често се фундаментализира развитието на камерна тахикардия при подлежаща исхемична болест на сърцето или дилатативна кардиомиопатия, които предоставят фактори за допълнителни камерни контракции.
Някои други заболявания, макар и по-рядко, може да станат причина за развитие на камерен тахикарден пристъп от продължителен тип. Такива са обикновено хипертрофичната, инфилтративна и рестриктивна кардиомиопатия, аритмогенна деснокамерна дисплазия, наличието на пролапс на митралната клапа, тетралогия на Фало, миокардит и други.
Също така камерни тахикардии в пристъпна форма може да се развият при състояния на диселектролитемия, метаболитни нарушения, дигиталисова интоксикация, проаритмия от антиаритмични медикаменти, симпатикомиметици, трициклични антидепресанти, хипоксия или алкално-киселинен дисбаланс.
Хемодинамичното състояние при камерна тахикардия и клиничната симптоматика при човек зависят от честотата на камерните съкращения, продължителността на тахикардията, видът и тежестта на органичното заболяване на сърцето, както и състоянието на камерната физиологична функционалност.
Високочестотните камерни тахикардии обикновено протичат с ЕКГ манифестация със сърдечна честота над 150 удара в минута.
Това води до бърз хемодинамичен срив, състояние на артериална хипотония, развитие на белодробен оток и вероятност за развитие на преходна мозъчна исхемия, след която се развива синкоп и по-рядко пресинкоп.
Сърдечният арест и кардиогенният шок обикновено се развиват след честотно завишение в сърдечните контракции над 180-200 удара в минута, при което се получава нарушение в мозъчното и сърдечно кръвообращение, пациентите изпадат в безсъзнание, сърцето спира да работи и се налага провеждането на кардиопулмонална ресусцитация в условия на много спешен порядък.
По какви белези на електрокардиограмата можем да съдим за наличие на камерна тахикардия?
За да се постави диагнозата камерна тахикардия е редно на ЕКГ да се установят някои специфични нарушения. По тези основни критерии е описано и заболяването в световната МКБ класификация.
За поставянето на тази диагноза е необходимо на ЕКГ образа да се забележат поне три или повече поредни камерни контракции под формата на ЕКГ-комплекси, които са разширени, деформирани и могат да достигнат до честота между 100 и 250 удара в минута. При тези състояния ST сегментите и T вълните са в обратна посока на QRS комплексното колебание. В тези условия камерният ритъм може да бъде правилен.
Дръг важен критерий при поставяне на диагнозата камерна тахикардия чрез ЕКГ е установяването на предсърдно-камерна дисоциация. Визуализира се като типична AV дисоциация. Между синусовите Р-вълни и ектопичните камерни комплекси няма никаква връзка.
Също така третият важен ЕКГ-фактор при поставянето на диагнозата - появата на единични камерни съкращения - е важно да присъства в образа на ЕКГ, за да се постави диагнозата.
Състоянието се развива след краткотрайни прекъсвания на AV-дисоциацията, след което се провеждат единични камерни импулси към сърдечния миокард, които се активират напълно или частично от надкамерния импулс. Описано с по-прости думи - временно възстановяване на синусов ритъм.
