Калцият е един от най-изобилните минерали в човешкото тяло. Той е отговорен за формирането на костите, за мускулните съкращения и предаването на нервните сигнали, участва и в кръвосъсирването. Нивата на калция и фосфора се поддържат в тесни граници в кръвта с помощта на много фина регулация, в която участват костите, бъбреците и стомашно-чревния тракт. Основен координатор на тези органи е паращитовидният хормон (ПТХ), подпомогнат от витамин Д и фибробластния растежен фактор 23 (FGF23).


Нормалните нива на калций в кръвта обичайно се движат между 2,12 и 2,62 ммол/л. Основните механизми, от които зависи калциевият баланс са:

 


  • Усвояването на калция от храната в червата;
  • Отделянето и обратното му захващане от урината в бъбреците;
  • Разграждането и формирането на костите;

Паращитовидният хормон регулира директно или индиректно всички тези нива на регулация. Той се произвежда от паращитовидните жлези – това са много малки еднокринни жлези (с големина около 1 до 5 мм), които са разположени по задната повърхност на щитовидната жлеза. Макар да имат тясна анатомична връзка с щитовидната жлеза, паращитовидните жлези са с много различна функция в тялото. Основната роля на паращитовидният хормон е да предпазва от ниски нива на калций в кръвта (хипокалциемия).


Паращитовидният хормон увеличава обратното захващане на калций от бъбреците и повишава отделянето на фосфор с урината. Освен това стимулира синтеза на активен витамин Д от бъбрека. Паращитовидният хормон​​​​​​​ активира разграждането на костта и отделянето на калций в кръвта. Също така повишава усвояването на калция в червата в присъствието на витамин Д.


Основните изследвания, по които можем да оценим калциево-фосфорната хомеостаза са измерването на серумен калций и фосфор, нивата на паращитовидния хормон и на прекурсора на витамин Д (25-OH-вит Д). Тъй като нивата на калция и фосфора зависят от бъбречната функция и белтъчините в кръвта, е задължително и паралелното изследване на креатинин и албумин. За пълна оценка на калциево-фосфорната обмяна е необходимо изследването на калциурия и фосфатурия в 24-часова урина.


Заболяванията на паращитовидните жлези, които водят до нарушена секреция на паращитовидния хормон водят до значителни промени в калциево-фосфорния баланс. От там произтичат и основните симптоми на ниските или високи нива на калций в кръвта.


При намалена функция на паращитовидните жлези се наблюдават ниски нива на калция и високи на фосфора. С ниските нива на ПТХ се премахват и основните му действия. Ремоделирането на костите и освобождаването на калций от тях на практика е стопирано. Увеличава се и отделянето на калций през бъбреците, а фосфора се захваща обратно, което обяснява и повишените му серумни нива. Също така се нарушава синтезата на активен вит. Д, който има значение и за усвояването на калций от червата.


Основните оплаквания на хипокалциемията са няколко типа:

  • Свързани с нарушения в централната нервна система и предаването на нервните сигнали– изтръпвания, мравучкания, гърчове, уморяемост, тревожност, депресия;
  • Мускулни – крампи, спазми, мускулна слабост;
  • Сърдечно-съдови – ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност;
  • Бъбречни – образуване на конкременти (нефролитиаза);
  • Стомашно-чревни – коремни болки, жлъчни колики;
  • От страна на кожата и нейните придатъци – суха кожа, чупливи нокти, косопад, кариеси;

Лабораторните показатели при хипопаратиреоидизъм показват ниски нива на серумен калций (обичайно под 2,0 ммол/л) и на паращитовидния хормон, повишен фосфор. Изследването на 24-часова урина ще установи повишено отделяне на калций и ниски нива на фосфор в урината.


От друга страна, хиперпаратиреоидизмът се характеризира с хиперкалциемия и високи нива на ПТХ, а фосфорът в кръвта е нисък. При изследване на калций и фосфор в урината се установява повишена ексрекция както на фосфор, така и на калций. Серумните нива на калций са толкова високи, че механизмът за обратното му захващане от бъбреците с помощта на ПТХ се преодолява и той започва да се отделя с урината.


Основните симптоми на хиперкалцемията са от страна на бъбреците и стомашно-чревния тракт. Наблюдава се повишена жажда и често уриниране (полиурия и полидипсия), образуване на камъни в бъбреците и бъбречни кризи. От страна на стомаха има гадене, повръщане, безапетитие, тежък запек. Поради стимулиране секрецията на стомашни сокове, пациентите се оплакват от „киселини“. Повишеното разграждане на костите може да доведе до нискоенергийни костни счупвания.


Библиреференции:
Боянов М., Кундурджиев А., Николова М., Влахов Й.:„Паращитовидни жлези, витамин D и калциево-фосфорна обмяна. Клинични основи“, Централна медицинска библиотека-София, 2020.