Витамин Д има важно значение за поддържането на калциево-фосфорния баланс и за ефективната минерализация на костите. Недостатъчните нива на витамин Д оказват негативно влияние върху костите, мускулите и кожните придатъци – коса, зъби, нокти. Освен това, се губят и редицата му благоприятни ефекти, свързани с имунитета, предпазването от ракови и сърдечно-съдови заболявания, и захарния диабет.

 

Витамин Д е уникален с това, че може да се образува в кожата на човека под действието на ултравиолетовите лъчи. Така този важен хормон има два пътя на внос в организма – с храна и от собствен синтез през кожата. Въпреки това, недостигът на витамин Д е често срещан както в България, така и по света. Големи популационни проучвания показват недостатъчност на витамин Д до 53% в Южна Америка и до 81% в Средния Изток. В България тежък дефицит на витамин Д се среща при 21% от хората, а по-лек недостиг при около 75%.


 

За да се разберат по-добре причините за недостиг, трябва да се знае и механизмът на образуване на витамин Д в организма. Под действието на слънчевата радиация в кожата се формира един от предшествениците на активния витамин Д, а именно холекалциферола (витамин Д3). Това и една от основните форми на витамин Д, която се приема за лечение на неговия недостиг. Холекалциферол се набавя и от храните от животински произход, докато в растенията и гъбите се образува неговият аналог – ергокалциферол или витамин Д2.

 

От кожата и стомашно-чревния тракт, холекалциферолът се пренася в черния дроб, където се образува друг предшественик на активния витамин Д – това е 25-хидрокси-витамин Д (25-ОН-вит.Д). Тази форма на витамин Д се изследва в кръвта, за да се оценят депата на вит. Д в организма. За достатъчност се приема ниво на 25-ОН-вит. Д над 50 нмол/л (или над 20 нг/мл). Недостатъчност имаме при нива между 25-49,9 нмол/л или 10-20 нг/мл. За тежък дефицит на вит. Д говорим при серумни нива на 25-ОН-вит. Д под 25 ммол/л или 10 нг/мл.

 

Следващата и последна стъпка от образуването на вит. Д се състои в бъбрека. Там се формира активната му форма, а именно 1,25-дихидрокси-вит. Д (1,25-(ОН)2-вит. Д), на който се дължат всичките му биологични ефекти.

 

Вит. Д действа на множество органи, но основните му ефекти, свързани с калциево-фосфорния баланс, са в стомашно-чревния тракт, костите и бъбреците. Под негово действие се усвоява калция и фосфора с храната. В бъбрека, вит. Д намалява отделянето на калций с урината. Така се доставят необходимите градивни елементи за костта, а под негово действие се активира процеса на минерализация.

 

Много малко храни имат естествено богато съдържание на вит. Д (мазни риби, олио от треска, някои гъби). Стандартната диета у нас съдържа не повече от 100 единици вит. Д на ден. Основният източник на вит. Д за децата и възрастните е излагането на слънчева светлина. Образуването му в кожата зависи от много фактори:

  • Слънчевото греене;
  • Замърсеността на въздуха;
  • Продължителността на излагане на слънце;
  • Прилагането на слънцезащитни средства;
  • Вида кожа и нейната пигментация;

Основната причина за дефицит на вит. Д е недостатъчно излагане на слънце. Така например прилагането на слънцезащитен крем с фактор 30 намалява синтеза на вит. Д в кожата с повече от 95%. Хората с по-тъмна кожа образуват по-малко вит. Д, което налага 3 до 5 пъти по-дълго излагане на слънце, за да натрупат достатъчно количество от него.

 

Установяват се и някои други причини за дефицит на вит. Д като наднорменото тегло. Ето и основните показания за изследване в насока дефицит на вит. Д:

  • Нарушения в опорно-двигателния апарат - рахит, остеопороза, остеомалация;
  • Нарушения в калциево-фосфорния баланс - ниски или високи нива на калций и фосфор в серума и урината, при хиперпаратиреоидизъм;
  • Хронично приложение на някои лекарства - кортикостероиди, антиепилептици, противовирусни;
  • Синдроми на малабсорбция - кистична фиброза, болест на Крон, бариатрична хирургия;
  • Хронични бъбречни заболявания;
  • Чернодробна недостатъчност;
  • Бременни и кърмещи жени;
  • Хора в старческа възраст с чести падания или анамнеза за ниско-енергийни фрактури;
  • Деца и възрастни със затлъстяване (ИМТ > 30 кг/м2);
  • Грануломатозни заболявания – саркоидоза, тубекулоза и др.
  • Някои лимфоми;

Библиография:

1. Holick MF, Binkley NC, Bischoff-Ferrari HA, Gordon CM, Hanley DA, Heaney RP, Murad MH, Weaver CM; Endocrine Society. Evaluation, treatment, and prevention of vitamin D deficiency: an Endocrine Society clinical practice guideline. J Clin Endocrinol Metab. 2011 Jul;96(7):1911-30. doi: 10.1210/jc.2011-0385. Epub 2011 Jun 6. Erratum in: J Clin Endocrinol Metab. 2011 Dec;96(12):3908. PMID: 21646368.

2. Боянов М., Кундурджиев А., Николова М., Влахов Й.:„Паращитовидни жлези, витамин D и калциево-фосфорна обмяна. Клинични основи“, 3. Централна медицинска библиотека-София, 2020.

4. Препоръки за диагностика, профилактика и лечение на дефицит и недостатъчност на витамин D, БДЕ, София, 2019