Фекалният калпротектин (ФК) е протеин, който се намира в левкоцитите и се появява в чревната лигавица при възпаление. Той може да бъде открит в изпражненията. Ако резултатите от изследванията показват положителен калпротектин, това означава, че е налице чревна възпалителна активност. Биомаркерът позволява да се оцени тази активност по лесен, бърз и неинвазивен начин.

 

Фекалният калпротектин е много полезен за диагностициране на възпалително заболяване на червата, както и за оценка на отговора към лечението, за да се види какъв ход има съответното заболяване. Тъй като положителният калпротектин означава, че е налице активност, последващото му спадане означава, че лечението действа добре.


 

Какво всъщност се изследва с фекалния калпротектин?

Фекалният калпротектин е вещество, което се отделя от белите кръвни клетки.

 

Когато има възпаление в червата, белите кръвни клетки мигрират към засегнатата област като част от имунния отговор. Повече възпаление = повече бели кръвни клетки = повече фекален калпротектин.

 

Фекалният калпротектин се задържа в изпражненията до седем дни, което го прави лесен за измерване в проба от изпражнения по метода ELISA. 

В сравнение с колоноскопията изследването на изпражненията за фекален калпротектин е лесен, неинвазивен начин да се получи представа за степента на скорошна възпалителна активност в червата.

Кога казваме, че калпротектинът е висок?

Фекалният калпротектин се измерва в mcg/g. В научната литература граничните стойности варират, но общият ориентир е:

  • Ниво под 50 се счита за "нормално".
  • Ниво между 50 и 100, съчетано с храносмилателни симптоми, означава, че вероятно става въпрос за синдром на раздразненото дебело черво.
  • Ниво между 100 и 250 е неубедително. Възможно е тестът да е фалшиво висок, което означава, че е разумно да се направи повторен тест след няколко седмици.
  • Ниво над 250 означава, че вероятно става дума за възпалително заболяване на червата. Трябва да се направят допълнителни изследвания.
  • Вещества като болкоуспокояващи, продавани без рецепта, могат да доведат до фалшиво висок резултат.

Причини за повишен калпротектин:

  • Възраст (деца на възраст под 5 години и пациенти над 60 години);
  • Вазпалително заболяване на червата, което не е в ремисия;
  • Колоректален рак и полипи;
  • Инфекция (бактерии и паразитни организми);
  • Употреба на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и ентеропатия;
  • Пациентите със синдром на раздразненото дебело черво могат да имат и повишен фекален калпротектин (в много по-ниска степен и ниво в сравнение с вазпалителните заболявания), което показва възпалителен компонент на синдрома на раздразненото черво.

Какво ниво на калпротектин предполага рак?

Фекалният калпротектин е потенциален биомаркер за скрининг на колоректален рак. Не е сигурно дали туморните характеристики са свързани с нивата на фекалния калпротектин.
79% от пациентите имат ФК ≥ 50 mcg/g. Той корелира положително със стадия на тумора и с нивата на CRP, а отрицателно с В-хемоглобина.


Пациентите с десностранен колоректален карцином имат значително по-често поишени стойности на фекалния калпротектин, отколкото пациентите с левостранен карцином.

 

Какво ниво на калпротектин показва болестта на Крон?

При пациенти с клинични симптоми, подсказващи възпалително заболяване, може да е показано повторно тестване след 4 до 6 седмици. Концентрации на калпротектин от 120,1 mcg/g и по-високи предполагат активен възпалителен процес в стомашно-чревната система като болест на Крон.

 

Какво е необходимо за провеждане на изследване на фекален калпротектин?

За да се определи фекалният калпротектин, се взима проба от изпражненията и се поставя в контейнер. Тестът може да бъде надеждно анализиран с проба от по-малко от 5 грама материал, въпреки че е препоръчително взетата проба да бъде в по-голямо количество. 


Процесът е същият като при рутинния тест на урина; препоръчително е пробата да се вземе с първото изхождане за деня. Тя може да се съхранява максимум три дни, преди да бъде отнесена при съответната лаборатория, за да бъде анализирана.

 

Не се препоръчва прилагането на медикаменти като свещички или клизми в рамките на 24 часа преди вземането на пробата. Не трябва да се приемат и противовъзпалителни лекарства в рамките на предходните дни. Също така, ако има насрочена колоноскопия, вземането на пробата не може да се извърши преди изтичането на три дни след изследването.

 

Референции: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6370282/; https://www.ibdrelief.com/learn/what-is-faecal-calprotectin-test-for-ibd