Не е тайна за никого, че храненето в индустриално развитите държави е претърпяло значими промени през последните век - век и половина. Не може да се отсъди дали това носи негативи или позитиви, защото е факт, че днес хранителните недоимъци или пък рискът от микробна зараза при консумация на храна са значително по-редки. Разбира се, има и други особености.


Значима част от хранителните продукти, които днес присъстват на масата, са продукт на трансформация, при която, освен всичко останало, има повишаване нивото на натрий и намаляване това на калий. Съществуват проучвания, които откриват връзка между промененото съотношение в консумацията на натрий и калий и нарастващия брой на пациентите с артериална хипертония.


Причината: каква роля имат натрият и калият върху кръвното налягане?


Чували сме, че от многото сол „се задържа повече вода и това вдига и кръвното“. Повишеният прием на натрий наистина е асоцииран с артериална хипертония и влошаването ѝ. Но освен чисто обемното натоварване, съществуват и други последствия.


Множество са механизмите, чрез които натрият и калият повлияват стойностите на кръвното налягане. Човешкият бъбрек е предразположен към задръжката на натрий и отделянето на калий – свойство, което e имало защитна роля върху хомеостазата (равновесието) в организма на натрия и на обема на телесните течности, и което е било особено полезно за праисторическия човек, чиято диета се е състояла от храни бедни на натрий и богати на калий.


Днешните хранителни навици, напротив, са съврзани с прием на храни, богати на натрий и по-бедни на калий. В контекста на бъбречната физиология това означава, че има потенциален риск от претоварване с натрий и недостиг на калий в оганизма. В случаите на есенциална артериална хипертония относително повишеното количество на хормона алдостерон стимулира клетъчните транспортни ситеми за натрий на различни нива в бъбречните нефрони, като резултатът от действието му е допълнителна натриева задръжка. Един от важните механизми за обратно всмукване на натрий от формиращата се урина е за сметка размяната му с калий. Следователно не само се повишава задържането на натрий, но и това е свързано с допълнителни загуби на калий.


На ниво кръвоносни съдове, храненето, богато на натрий, може да предизвика хипертония по пътя на дирекния ефект, който натрият има върху гладките мускулни влакна, влизащи в състава на съдовата стена, особено на артериите. Той довежда до вазоконстрикция – съдосививане, което повишава периферното съпротивление.


Като отговор на повишеното количество натрий в кръвта надъбречните жлези произвеждат специфичен фактор, който повишава вътреклетъчното количество на калция в гладко-мускулните клетки, което също стимулира тяхната констрикция.


Допълнително, натриевата задръжка провокира намалена секреция на азотен оксид (NO), който има вазодилатативен (разширяващ) ефект.


Периферната вазоконстрикция, която натриевата задръжка стимулира по описаните механизми, допринася в генезата на артериалната хипертония.


В случаите, в които човекът вече страда от есенциална хипертония, загубата на калий на свой ред още повече стимулира натриевата задръжка, тъй като причинява вътреклетъчна ацидоза, която стимулира друг транспортен механизъм в бъбрека, разменящ натриеви с водородни йони. Така, в опита на организма да поддържа киселинния баланс, се заформя порочен кръг.


Какво се случва в обратния случай? Хранителният режим, богат на калий, у пациентите с хипертония стимулира натриурезата (повишеното отделяне на натрий с урината), което като последствие има понижаване стойностите на артериалното налягане. Това наблюдение се обяснява най-вече с дезактивиране на транспортера, разменящ натрий с хлор (алдостерон-независим механизъм), намаляване на вътреклетъчния калций и вазодилатация.


Наблюденията и изследванията сочат, че натрият и калия играят противоположни роли както в контрола на артериалното налягане, така и в сърдечносъдовата профилактика.


Какви са препоръките?


Разбира се, разумно ограничаване на солта и прием на повече храни, богати на калий. Решението обаче за допълнителен прием на калий трябва да се обсъди с лекуващия лекар. Една част от пациентите с артериална хипертония страдат и от влошена бъбречна функция, при която има склонност и към хиперкалиемия. Високите нива на калий носят риск от ритъмно-проводни нарушения.


Всеки един пациент, засегнат от артериална хипертония, е уместно да направи сериозна ревизия над количеството натрий в диетата си, както и да провери дали консумира достатъчно калий. Едно чисто диетично решение може да допринесе благоприятно към медикаментозната терапия и да намали риска от усложнения.