Кардиомиопатиите са група от заболявания, които водят до развитието на първични и вторични заболявания на съдечния мускул, водещи до тежка сърдечна дисфункция. Обикновено за причина за развитие на болестта се приемат последствия след преболедуване от вирусен миокардит, давностна артериална хипертония, както и генетична предиспозиция, която има тежест при развитието на кардиомиопатия при около 20% от пациентите. 
 
Заболяването по своята същност представлява специфично увреждане на сърдечния мускул, което води до дилатация - разширение и удължаване на кухините, с последваща фиброза и развитие на париетални тромби. В последствие се развива и разширение в междуклетъчното пространство на сърдечния мускул, с увеличение в броя на макрофагите, увеличен синтез на сърдечномускулни протеини и фибробласти. 
 
В началото заболяването протича с клиничната картина на левостранна сърдечна недостатъчност, а по-късно към комплекса от симптоми се прибавят и данни за десностранно развитие на сърдечна недостатъчност. Пациентите най-често споделят за страдание от лесна умора, задух, понякога данни за лека гръдна болка, чести епизоди на тахикардия или тахиаритмия и висок процент на развитие на емболии, които водят до тежки инфаркти и при липса на адекватно лечение - висок риск от ВСС - внезапна сърдечна смърт.
 
За поставяне на диагнозата кардиомиопатия трябва да бъдат проведени ред изследвания, като стартова позиция винаги е физикалната находка. Тя дава първоначалните сигнификантни данни за наличието на патологичен процес в сърдечния мускул. Клиничната находка ясно насочва към сърдечна недостатъност, развитие на белодробен застой, уголемяване на границите на сърцето, развитие на систолен шум от митралната клапа, понижено артериално налягане, синусова тахикардия, развитие на Рейно-подобен синдром с измръзване на крайниците, набъбване на шийните вени, увеличение в черния дроб и появата на периферни отоци в крайниците. За целта е необходимо извършването на обзорна рентгенография на гръден кош, с цел установяване на патологичните отклонения в размерите на сърцето, както и доказване развитието на белодробен застой. 
 
Също така е задължително редовното провеждане на електрокардиографии, на чиито записи се установява наличието на ритъмно-проводна компонента в патологичното състояние - синусова или камерна тахикардия, както и други видове аритмии, включително наличието на патологичен Q-зъбец. В допълнение друго задължително изследване е провеждането на ехокардиография, която доказва системната дифузна хипокинезия с понижение във фракцията на изтласкване на сърдечните камери. 
NEWS_MORE_BOX
 
С помощта на радиоизотопно изследване и ендомиокардна биопсия се получават данни за сърдечната функция и перфузия, както и наличието на дистрофични промени, некроза по хода на сърдечната мускулатура и последващо развитие на фиброза. Обикновено в диференциално-диагностичен аспект могат да бъдат посочени и друг вид заболявания, според хода на проява на заболяването в клиничната картина. Такива са острият миокардит, исхемична болест на сърцето, клапни пороци, хипертонична болест на сърцето и перикардни изливи. 
 
Лечението на кардиомиопатиите се извършва с приложението на диуретици, с цел отвеждане на излишното количество течности от кръвообращението и намаляване на възможността за развитие на белодробен застой и периферни отоци, както и АСЕ-инхибитори, за овладяване на стойностите на кръвно налягане и предпазване от спонтанно завишение - хипертонични кризи. Към терапевтичния комплекс се добавят също така антикоагуланти, като профилактична схема срещу развитието на тромбози и емболии, дигоксин, с цел предпазване от развитие на спонтанни тахиаритмии и бета-блокери. Крайната мярка за лечение е извършването на сърдечна трансплантация. 
 
 

Какви видове кардиомиопатия съществуват - клинична класификация?

  • Идиопатична дилатативна кардиомиопатия, протичаща с данни за разширение в сърдечните кухини и увреждане на камерната контракция. В последствие се развива сърдечна недостатъчност и белодробен застой. Заболяването може да бъде фатално след 5-годишно боледуване без терапевтична намеса. 
  • Алкохолна кардиомиопатия се развива след хронична злоупотреба с алкохол. Уврежданията се обективизират на фона на субклинична камерна дисфункция, с голямо значение е и хранителният фактор при този синдром, както и чести рецидивиращи ритъмно-проводни нарушения - най-честа от които е тахиаритмията с предсърдно мъждене. Не е малък и процентът на тахиаритмии с камерна компонента. 
  • Перинатална кардиомиопатия - развива се обикновено в последния месец на бременността или до първите шест месеца след раждане. Сърцето под ехографски контрол изглежда "бледо", разширено, отпуснато и с възможност за развитие на множество тромби, значение за което имат някои имунни фактори. 
  • Адриамицинова кардиомиопатия - развива се най-често при активни хематологични заболявания, които са лекувани с адриамицин. Лекарственото вещество има висок коефициент на кардиотоксичност, което води до тежка токсикоза върху сърдечния мускул и предоставя възможност за развитие на разширения в сърдечните кухини. Заболяването се доказва само чрез ендомиокардна биопсия. 
  • Диабетната кардиомиопатия се развива на фона на дълговременно страдание от захарен диабет, тип 1. Често заболяването се развива на фона на коронарна атеросклероза, клапна дисфункция и нарушение в сърдечната фракция. Лечението се провежда с помощта на АСЕ-инхибитори. 
  • Кардиомиопатия при затлъстяване, която се развива след повишение в кръвния обем на сърдечния дебит. Увеличава се сърдечната дейност, която води до развитие на артериална хипертония и левокамерна хипотрофия. 
  • Хипертрофична кардиомиопатия - развива се първично с камерна хипертрофия при безредно подреждане на миоцитите и миофибрилите. Заболяването има фамилна обремененост, като начинът й за предаване е по автозомно-рецесивен път. Протича с клинична картина за задух, лесна умора, болков синдром зад гръдната кост, чести синкоп прояви, особено изразени при физическо натоварване. От физикалното изследване се установява изместен наляво сърдечен удар, фремисман и Т4 галопен ритъм. От рентгенографско изследване се установява левокамерна хипертрофия и белодрбен застой. Заболяването протича и с някои специфични ЕКГ промени. Възможно е спонтанното развитие на надкамерна тахикардия. Задължително е и провеждането на ехокардиография и радиоизотопно изследване. 
  • Рестриктивната кардиомиопатия се изразява в нарушение в пълненето на сърдечните камери, поради силно завишение в ригидността на сърдечния мускул. Това от своя страна води до висок риск от развитие на чести и рецидивиращи пристъпи на предсърдно мъждене. За диагностиката на болестта се прилагат ехокардиография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Лечението се провежда със симптоматични средства или оперативно - чрез хирургическа ексцизия на фибринолитичния миокард.
 
Съществуват също така още три вида кардиомиопатия, които се развиват вторично - аритмогенна, КМП с невромускулни заболявания и усложнена след давностно протичане на ендокринни заболявания.
 
  • Аритмогенната кардиомиопатия протича под формата на деснокамерна дисплазия. Заболяването има генетичен ход на развитие, като задължително се предава от родителите на поколението. Пътят на предаване е автозомно-доминантен, със специфично увреждане в 14-та хромозома. Проявява се още в ранна детска възраст с неспецифични данни за налична сърдечна недостатъчност. Протича с чести периоди на тахикардии, развитие на десен бедрен блок, деснокамерна дисфункция и левокамерни увреди. Лечението се провежда с антиаритмични средства, имплантиране на пейсмейкър или чрез радиочестотна аблация.
  • Кардиомиопатия може да се развие и след дългогодишно боледуване от невромускулни заболявания. Нейният вид е специфичен на дилатативна или хипертрофична миопатия, с чести прояви на белодробен застой и сърдечни аритмии. Заболяванията, които водят вторично до развитието на кардиомиопатия, са дистрофията тип Дюшен, миотонична мускулна дистрофия и атаксия на Фридрайх.
  • Кардиомиопатия може да се развие вторично и след дългогодишно страдание от ендокринни заболявания, като хипо- или хипертиреоидизъм, акромегалия с повишение в серумните нива на соматотропин или наследствен феохромоцитом.