Задухът (диспнея) е често срещан симптом, засягащ голяма част от пациентите, наблюдавани в амбулаторната обстановка. Той може да възникне въз основа на различни основни състояния, а понякога е проява на животозастрашаващо заболяване.


Терминът задух се отнася до голямо разнообразие от субективни възприятия, някои от които могат да бъдат повлияни от емоционалното състояние на пациента. Разграничава се остра диспнея и хронична диспнея: последната по дефиниция трябва да присъства повече от четири седмици.

 


Историята, физикалният преглед и наблюдението на дишането на пациента често водят до правилната диагноза, но в 30-50% от случаите са необходими повече диагностични изследвания, включително измерване на биомаркери и други спомагателни тестове.


Диагнозата може да бъде по-трудна за установяване, когато има повече от едно основно заболяване, които протичат едновременно. Причините за диспнея включват сърдечно и белодробно заболяване (застойна сърдечна недостатъчност, остър коронарен синдром; пневмония, хронична обструктивна белодробна болест) и много други състояния (анемия, психични разстройства).

 

Задухът може да бъде причинен от много различни основни състояния, някои от които възникват остро и могат да бъдат животозастрашаващи (например белодробна емболия, остър миокарден инфаркт). По този начин бързата оценка и целенасочените диагностични изследвания са от голямо значение.

 

Особено припокриването на клинични представяния и коморбидни заболявания (с едновременно присъствие) като застойна сърдечна недостатъчност и хронична обструктивна белодробна болест, може да превърне диагностичната оценка на задух в голямо клинично предизвикателство, още повече, че терминът „диспнея“ обхваща голямо разнообразие от субективни преживявания. Наличието на този симптом вече представлява предпоставка за повишена смъртност. Бързата му оценка и диагностика са от решаващо значение за намаляване на смъртността и тежестта на заболяването.


Задухът е термин, който обхваща редица оплаквания, включително - усилено дишане, усещане за задавяне или задушаване и недостиг за въздух. Субективността на задуха е една от основните трудности пред лекаря, чиято задача е да определи диагнозата и да прецени тежестта на основното състояние. Патогенезата на диспнеята все още не е напълно ясна и все още се изследва.

 

Когато острата диспнея може да бъде проява на животозастрашаващо състояние, алармиращите признаци може да включват - объркване, изразена цианоза (като нов появил се симптом), задух по време на говорене и изтощение при дишането. Потенциалната заплаха за живота трябва да бъде оценена веднага. Измерването на жизнените показатели (сърдечна честота, кръвно налягане, насищане на кръвта с кислород) е задължително за навременно вземане на решение какво да се прави по-нататък, по-специално дали пациентът трябва да се лекува в интензивно отделение или да получи инвазивна асистирана вентилация.

 

Дихателната честота е друг важен критерий за остротата и тежестта на състоянието. Повишената дихателна честота при постъпване в болницата показва по-лош резултат (по-голяма вероятност от лечение в интензивно отделение, по-висока смъртност).

 

Първоначалните неправилни диагнози водят до продължителна хоспитализация и са свързани с по-висока смъртност. Повечето лица, които внезапно развиват задух, се чувстват в сериозна опасност. Често емоционалните фактори като паника, тревожност и неудовлетвореност допълнително влошават субективния дистрес на пациента.


Остър миокарден инфаркт или сърдечна аритмия могат да бъдат открити с ЕКГ. Рентгенография на гръдния кош може да разкрие белодробна конгестия (повишено кръвонапълване на белодробните съдове и изпълване на алвеолите с трансудат), пневмоторакс или пневмония. Специфичните кръвни изследвания, наречени биомаркери, също играят важна роля в диференциалната диагноза на острата диспнея.

 

Библиография:
Parshall MB, Schwartzstein RM, Adams L, et al. An official American Thoracic Society statement: update on the mechanisms, assessment, and management of dyspnea. Am J Respir Crit Care Med.
Prekker ME, Feemster LLC, Hough CL, et al. The epidemiology and outcome of prehospital respiratory distress. Epidemiología y Resultados de la Dificultad Respiratoria Extrahospitalaria. Acad Emerg Med