Какво е вторичен синдром на Сьогрен?

Синдромът на Сьогрен (Sjögren) е автоимунно заболяване, което уврежда жлезите, отговарящи за овлажняването в тялото, което затруднява отделянето на сълзи и слюнка. Въпреки че може да възникне самостоятелно, синдромът може да бъде предизвикан и от други автоимунни заболявания, като ревматоиден артрит и лупус, в такъв случай той е известен като вторичен синдром на Сьогрен.

 


Всеки човек, страдащ от автоимунно заболяване, може да развие вторичен синдром на Сьогрен, независимо от възрастта, въпреки че обикновено състоянието се диагностицира при по-възрастни хора. Освен това синдромът е по-често срещан при жените, вероятно поради хормоналните разлики. Тъй като няма основно лечение, терапията е предназначена да овладее симптомите на заболяването.

 

Какви са симптомите на вторичен синдром на Сьогрен?

Основните симптоми както на първичния, така и на вторичния синдром на Сьогрен включват:

  • Сухота в очите, устата, гърлото и горните дихателни пътища;
  • Проблеми с преглъщането на храна и лекарства;
  • Промени в усещането за вкус;
  • Хронична кашлица;
  • Дрезгав глас;
  • Проблеми със зъбите;
  • Затруднено говорене;
  • Вагинална сухота

Някои хора с първичен и вторичен синдром на Сьогрен също могат да получат:

  • Умора;
  • Мозъчна мъгла;
  • Висока температура;
  • Загуба на апетит;
  • Болки в ставите и/или мускулите

Вторичният синдром на Сьогрен често е по-лек от първичния синдром на Сьогрен, но невинаги. Автоимунните нарушения обикновено се припокриват и може да бъде трудно да се каже дали определен симптом е свързан с болестта на Сьогрен или с първичното автоимунно заболяване. Например ревматоиден артрит може по подобен начин да причини болка, треска, умора и загуба на апетит.

 

Какви са усложненията от вторичен синдром на Сьогрен?

Често хората със синдром на Сьогрен развиват инфекции. Както при първичният, така и при вторичният синдром на Сьогрен, това включва инфекции, засягащи очите и зъбите, както и синузит, бронхит и вагинит.

Пациентите със синдром на Сьогрен имат леко повишен риск от развитие на лимфом, рак на лимфните жлези. Рискът се увеличава, колкото по-дълго човек страда от синдрома на Сьогрен. Трябва да бъде докладвано на лекар всяко подуване на лимфен възел при пациента.

 

Друго много сериозно усложнение на синдром на Сьогрен е васкулитът, състояние, което причинява възпаление на кръвоносните съдове. Васкулитът може да увреди тъканите и органите, които се захранват от засегнатите кръвоносни съдове.

 

Какви са причините за вторичен синдром на Сьогрен?

Синдромът на Сьогрен възниква в резултат на това, че имунната система предизвиква възпалителен отговор, при който белите кръвни клетки атакуват и увреждат собствените жлези, произвеждащи овлажняване в тялото. Точната причина за този необичаен имунен отговор не е известна. Автоимунните заболявания, които най-често се свързват с вторичен синдром на Сьогрен, включват:

  • Ревматоиден артрит;
  • Лупус;
  • Склеродермия;
  • Множествена склероза

Вторичният синдром на Сьогрен засяга значителна част от хората с автоимунни заболявания, включително около 20% от тези с ревматоиден артрит и 14% от хората с лупус, според проучване от 2018 г. Честите рискови фактори за синдрома на Сьогрен включват:

  • Възраст. Въпреки че синдромът на Сьогрен може да засегне всеки човек, повечето диагностицирани хора са на 40 или повече години;
  • Пол. Жените са до 10 пъти по-предразположени да развият синдром на Сьогрен, вероятно поради въздействието на женските полови хормони върху имунната система

Първичният синдром на Сьогрен засяга между 2 и 10 на всеки 10 000 души, повечето от които също са жени.

 

Каква е връзката на вторичен синдром на Сьогрен с фибромиалгия?

Синдромът на Сьогрен често се припокрива с фибромиалгия, която понастоящем не се счита за автоимунно заболяване. В едно проучване 20% от участниците, диагностицирани само със синдром на Сьогрен, отговарят и на диагностичните критерии за фибромиалгия. Друго проучване е установило, че около 33% от хората с фибромиалгия, които съобщават за сухота в очите и устата, също имат синдром на Сьогрен. Авторите на проучването предполагат, че това може да предостави доказателство за автоимунен компонент на фибромиалгията, но са необходими повече изследвания.

 

Референции:
1. Johns Hopkins Medicine. Sjögren's syndrome risk factors
2. Institute for Quality and Efficiency in Health Care: InformedHealth.org. Rheumatoid arthritis: Overview
3. Fragkioudaki S, Mavragani CP, Moutsopoulos HM. Predicting the risk for lymphoma development in Sjogren syndrome: An easy tool for clinical use
4. Priori R, Iannuccelli C, Alessandri C, et al. Fatigue in Sjogren's syndrome: relationship with fibromyalgia, clinical and biologic features