Тетанусът представлява остро инфекциозно заболяване, което засяга хора и животни, причинено от токсини, произведени от бацила Clostridium tetani и характеризиращо се с ригидност (вцепененост) и спазми на волевите мускули, като почти винаги има засягане на челюстните мускули.

 

Спорите на Clostridium са широко разпространени в природата, особено в почвата, и могат да навлязат в тялото през всяка рана, дори повърхностно ожулване; прободните рани и дълбоките разкъсвания са особено опасни, защото осигуряват безкислородна среда, необходима за растежа на микроорганизма.


 

Както появата, така и тежестта на тетануса се определят от количеството на произведения токсин и резистентността на гостоприемника. Невротоксичният компонент, тетаноспазмин, е една от най-смъртоносните известни отрови. След като тетаноспазмин навлезе в тялото, той бързо се разпространява през лимфната и кръвоносната система до централната нервна система, където атакува моторните неврони.

 

В невроните токсинът директно инхибира (потиска) активността на невротрансмитерите, известни като γ-аминомаслена киселина (гама-аминомаслената киселина, GABA) и глицин. GABA и глицин са инхибиторни невротрансмитери; те служат за потискане на невронната активност. По този начин блокирането им от тетаноспазмина има възбуждащ ефект, причинявайки свръхактивност на невроните.

 

В резултат на действието на тетаноспазмин, прекомерните импулси бързо преминават през засегнатите моторни неврони към мускулите, които получават силен конвулсивен спазъм. Най-честите спазми възникват в мускулите на челюстта и първият признак на заболяването често е скованост на челюстта или тризъм (заключваща челюст). Мускулите на устата често са засегнати, издърпвайки устните навън и нагоре над зъбите в гримаса, смесицата от усмивка и озъбване, която предвещава началото на генерализирания конвулсивен стадий на тетанус.

 

Спазъм на мускулите на гърлото може да направи преглъщането невъзможно, докато при силен спазъм на мускулите на ларинкса или на гръдната стена дишането може да стане толкова невъзможно, че животът да бъде застрашен. Това е често срещана причина за фатален изход, ако тетанусът не бъде лекуван, но заболяването има и други ефекти - върху сърцето, кръвното налягане и жизненоважни мозъчни центрове (които могат да причинят летален край по-късно в хода на заболяването).

 

Инкубационният период на тетанус е доста променлив по продължителност - от два дни до две седмици в повечето случаи, но понякога до три месеца. Като цяло, колкото по-дълъг е инкубационният период, толкова по-леко е заболяването.

 

Лечението на тетанус е предимно поддържащо. Тетанусният антитоксин, който съдържа антитела, извлечени от кръвта на хора, които са били имунизирани срещу болестта, се прилага, за да помогне за неутрализиране на токсина в кръвния поток на пациент, но има минимален ефект, след като токсинът е засегнал нервните окончания. Приложеният интравенозно пеницилин убива микроорганизмите, които остават в мястото на раната.

 

Прилага се и симптоматично лечениебензодиазепини против гърчовете. Необходимо е интензивно лечение в реанимационни отделения за поддържане на жизнените функции, сърдечносъдова и дихателна дейност. При тежките форми на заболяването се налага интубация и асистирано дишане на апаратна вентилация.

 

Пациентите трябва да се седират, да бъдат в пълен покой, да се изолират в тъмни и тихи помещения. След няколко седмици, когато заболяването е овладяно, лечението се прекратява и пациентите отново започват да дишат самостоятелно.

 

Пасивна защита с тетаничен антитоксин трябва да бъде прилагана при всички случаи на наранявания, които могат да бъдат замърсени от спори на клостридии. Активната имунизация с тетаничен токсоид (приготвен чрез химична модификация на токсин) е сравнително бавен процес, изискващ седмици или месеци, за да стане ефективна, и трябва да се подновява на всеки няколко години (бустер дози). Първа доза трябва да се даде на всеки пострадал при злополука, последвана от още две дози няколко месеца по-късно. Това важи и за хора, които са се възстановили от тетанус, тъй като пристъпът на заболяването не дава имунитет.

 

Референции:
1. Encyclopedia Britannica. Tetanus
2. Centers for Disease Control and Prevention. Tetanus for Clinicians
3. Merck Manual Professional Version. Tetanus
4. Verywell Health. What Is Tetanus?