Множествената склероза е хронично заболяване на мозъка и гръбначния мозък. Характеризира се с плаки на демиелинизация, пръснати в бялото вещество на главния и гръбначния мозък. В местата на демиелинизация се развива глиоза при относително запазване на аксоните. Аксоните имат изолационна обвивка, наречена миелин. Тя представлява бяла мастна субстанция, обвита около нервните влакна. Миелинът е изолатор, който позволява информацията, електрическите сигнали или импулси, да се провеждат с по-голяма скорост по хода на нервното влакно. 
 
При множествената склероза в рамките на погрешна реакция на имунната система, тъкан, принадлежаща на организма, се разпознава като чужда и се атакува като такава. В резултат на тези "автоагресивни" процеси, при множествената склероза се говори за автоимунно заболяване. Развива се реакция на възпаление, която води до увреждане на миелина. 
 
Възпалението води до бавното, но окончателно изчезване на миелина. Поради тази причина, нервите са покрити със съединителна тъкан. Това блокира функционирането им, което води до намаляване на функциите на тялото и инвалидизиране. Причината за това хронично възпаление все още не е ясна. 
 
Симптомите на множествена склероза са: проблеми с очите; изтръпване; чувство на скованост в ръцете и краката; болка или чувство на парене в ръцете и краката; инконтиненция; болка и скованост в мускулите. 
 
Някои симптоми се появяват в кратки епизоди от по няколко секунди до няколко дни. Такива оплаквания са: болка в областта на лицето; мускулни спазми; неконтролируем смях или плач; двойно зрение; проблеми с говора; изтръпване. 
 
Обикновено заболяването се появява в две фази. При първата фаза може да се изпитат различни симптоми, в повечето случаи последвани от възстановяване. В тази фаза може да се появят симптоми като инконтиненция, слабост и скованост в мускулите, но те обикновено се появяват в по-късен етап. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
При втора фаза се наблюдават същите симптоми, но пристъпите са по-силни и тялото вече не се възстановява. Могат да се появят и симптоми на парализа, които да доведат до проблеми с пикочни мехур и дебелото черво. Възможно е също така да се появят и проблеми, свързани със сексуалния живот, заради умора или защото части на тялото са загубили своята чувствителност или са станали прекалено чувствителни. 
 
Повишава се също така и рискът от инфекции като пневмония.