Митралната инсуфициенция или митралната недостатъчност е състояние, което се характеризира с непълно затваряне на митралната клапа по време на систола, което в резултат води до обратно връщане на кръв от лявата камера към лявото предсърдие. Именно поради това митралната инсуфициенция може да бъде наречена още митрална регургитация.

 

В зависимост от разположението на патологичните промени в клапата, митралната недостатъчност може да бъде няколко типа. Първичната инсуфициенция може да бъде органична с промени най-вече в клапните платна. Другият тип клапна недостатъчност е вторичната - при която се развива функционална или релативна недостатъчност на клапата, базираща се на промени в околоклапните части на сърцето. В този аспект се отбелязва, че клапните платна остават непроменени, но има обективни данни за миокардно увреждане от последващите регургитационни промени - кардиомиопатия или исхемична болест на сърцето. 


 

Митралната инсуфициенция може да бъде класифицирана по още един показател - време на развитие на заболяването. В този порядък, митралната недостатъчност може да бъде остра, която обикновено се развива при разкъсване на клапните платна, разкъсване на хордални структури, дисфункция на платната или разкъсване на папиларен мускул, както и хронична, която се развива във времето и обикновено се дължи на вроден пролапс на клапното платно, след преживяване на остър миокарден инфаркт и късни покосявания на клапата или при дилатация - удължаване на лявата камера. 

 

Митралната недостатъчност води до връщане на кръв от лява камера към ляво предсърдие. Степента, с която се развива заболяването, определя и тежестта на състоянието. Степента на митралната регургитация се определя чрез митрална регургитационна фракция, която представлява обема на върналата се кръв при едно съкращение на сърцето спрямо общия левокамерен ударен обем при същото по вид скъращение. В тези условия, митралната недостатъчност може да бъде класифицирана като лека форма, при която митралната регургитационна фракция (МРФ) е под 0,3, умерена форма, при която МРФ = 0,3 до 0,5 и тежка форма, при която коефициентът се повишава над 0,5.

 

1. Какви са основните причини за развитие на митралната недостатъчност?

Митралната инсуфициенция може да се развие при увреждане на всеки един от елементите, съставляващи структурата на митралната клапа. Тя може да бъде вродена и придобита след възпалителни и невъзпалителни заболявания. 

 

Сред възпалителните промени, които предизвикват митрална инсуфициенция, най-голямо значение има ревматичният ендокардит. На следващо място в етиологичната класификация се нарежда инфекциозният ендокардит и системните заболявания на съединителната тъкан - лупус еритематодус и склеродермия. Увреждането на клапите при възпалителни заболявания се развива вследствие на новосформирала се фиброза, последваща калциноза, скъсяване и деформация на клапните елементи, което води до непълно затваряне на клапата и предпоставки за връщане на кръв от лявата камера към лявото предсърдие. 

 

Според специалистите, невъзпалителните промени, които увреждат състоянието на митралната клапа, могат да включват патологични промени именно в нейните структури - пролапс на клапни платна, травматични разкъсвания, миксоматозна дегенерация, синдром на Марфан, карциноиди, както и промени в пръстена на клапата, изразяващи се с вкалцяване, дилатация на лява камера, кардиомиопатия и левокамерна недостатъчност. 

 

2. Какви патологични смущения предизвиква митралната инсуфициенция?

При митрална недостатъчност се развиват някои строги и специфични смущения във функционалността на сърдечносъдовата система, които според специалистите са напълно логични и последователни. В нормално анатомично отношение, по време на систола лявата камера изтласква кръв през отвор - аортна клапа, към аортата, с което се осъществява адекватно кръвоснабдяване на всички тъкани и органи в тялото. При митрална недостатъчност обаче, при съкращение на лявата камера, тоест систола, кръвта освен през аортната клапа в посока аорта, се изтласква и през недобре затворената митрална клапа, което води до връщане на кръв обратно в лявото предсърдие. Това от своя страна води до обременяване на лявото предсърдие и неговото удължаване - дилатация. В следващия момент, след систола настъпва диастола, при която лявото предсърдие се отпуска и се напълва с прясна оксигенирана кръв през белодробните вени. Но в предсърдието вече има налично количество кръв, регургитирана от лявата камера. По този начин обемът на кръв в лявото предсърдие се увеличава и това води до неговото обременяване. В последващия момент отново настъпва систола, което води до изтласкването на още по-голямо количество кръв от лявото предсърдие към лявата камера. Това в допълнение води и до дилатация на лявата камера. Именно заради това при митрална инсуфициенция, специалистите говорят и за двете състояния - левокамерно и левопредсърдно обременяване с дилатация. 

 

Описаната картина е характерна при хроничните форми на заболяването митрална инсуфициенция. При острофазовите състояния, настъпва бързо повишение на налягането в лявото предсърдие, което обаче не се отразява зле на лявата камера, поради запазения левопредсърден комплайънс, който има роля на балансьор в наляганията. Именно поради това, повишеното налягане в лявото предсърдие при острите форми на митрална недостатъчност често са повод за развитие на белодробен оток. 

 

3. Какви са основните симптоми при митрална недостатъчност?

Симптомният комплекс, който се развива при митрална инсуфициенция, зависи от няколко фактора - време за развитие на патологичното състояние, тежест и придружаващи клапни и миокардни промени. Когато заболяването се развива бавно във времето, симптоматиката е субективна и много наподобява клиничната картина на митрална стеноза. Налице са обективни данни за по-късна изява на симптомите.

 

Основните прояви от страна на организма при митрална недостатъчност са венозна белодробна хипертония с постепенно влошаващ се задух, достигащ до степен на белодробен оток с бронхоспазъм, особено под въздействието на провокиращи фактори, като тахиаритмии, физическа активност, бременност. Друго водещ и обективен симптом е намаленият сърдечен дебит, който се обективизира с обща слабост и лесна уморяемост. Друга находка е десностранната сърдечна недостатъчност, която се обективизира с набъбнали шийни вени и тежест в дясното подребрие, вследствие на хепатомегалия, периферни отоци по крайниците и възможен асцит в коремната кухина. Други чести прояви на митралната недостатъчност са ритъмно-проводни нарушения, най-често под формата на предсърдно мъждене и увеличен ударен обем с палпитации. 

 

Клиничната картина на острите кризи на митрална недостатъчност често могат да бъдат свързани в диференциално-диагностичен план с левостранна застойна сърдечна недостатъчност. Развиват се някои състояния, като кардиална астма, белодробен оток, на фона на редуциран ударен обем на сърцето. Основните симптоми в тези условия са четири - сърцебиене, тежест в гърдите, умора и задух,

 

4. Как може да бъде доказано заболяването?

NEWS_MORE_BOX

 

Съществуват много методи за доказване на наличната болест. За опитните специалисти са достатъчни и приложението само на някои от тях, но според съвременните журнали по кардиология, за качественото и сигурно поставяне на диагнозата, трябва да бъде проведен определен комплекс от мероприятия.

 

Първоначално се започва със стандартната електрокардиограма, която дава изключително много информация за състоянието на сърцето. Проблемът е, че при леки или умерени прояви на заболяването, диагнозата може да бъде поставена много трудно само чрез ЕКГ. Типичните промени при митрална инсуфициенция в ЕКГ са предсърдно уголемяване - с уголемяване на Р-вълната, която може да придобие и двуфазов тип. Други чести ЕКГ данни за митрална недостатъчност са хипертрофия на лявата камера, а при много малък процент от пациентите - и данни за деснокамерна хипертрофия. Дилатацията и структурните увреди в лявото предсърдие често водят до предсърдно мъждене, което може да бъде доказано единствено и само чрез ЕКГ.

 

Рентгенографията на гръден кош в наши дни също е много лесно приложима. Тя дава обективни данни за уголемяване в лявата камера и лявото предсърдие, визуализиращо се чрез дилатация на техните дъги или изглаждане на сърдечната талия. Също така може да се открият белези на белодробен застой с интерстициален или алвеоларен оток.

 

Ехокардиографията е другият основен метод за доказване на заболяването. На практика това е най-безвредният метод, след ЕКГ, който има визуализиращ характер и показва директно изображение на състоянието на органа. Всъщност, в наши дни се смята, че ехографията има водеща роля при поставяне на диагнозата и може да бъде в помощ за определяне на етиологичния причинител за развитие на митрална инсуфициенция. Също така посредством ехография се добиват и данни за бъдещия подход при лечението на пациентите и прогнозата на заболяването. 

 

Друг основен метод за скрининг и диагностика на заболяването е сърдечната катетеризация. Лявата атриовентрикулография и коронарография са основни методи, които се прилагат при диагностиката на болни в напреднали или крайни стадии на заболяването митрална недостатъчност, на които им предстои оперативно лечение за корекция на сформиралия се дефект.