Какво е маймунска шарка?

Маймунската шарка е рядко заболяване, което се причинява от инфекция с вируса на маймунска шарка, принадлежащ към рода Orthopoxvirus от семейство Poxviridae. Родът Orthopoxvirus включва също вируса на вариолата (който причинява едра шарка), вакциния (vaccinia) вирус (използван във ваксината срещу едра шарка) и вируса на кравешка шарка. Маймунската шарка е вирусна зооноза (вирус, който се предава от животни на хора).

 


Маймунската шарка е открита за първи път през 1958 г., когато две огнища на болест, която наподобява шарка, се появяват в колонии от маймуни, държани за изследване, откъдето идва и името „маймунска шарка.“ Първият случай на маймунска шарка при хората е регистриран през 1970 г. в Демократична република Конго по време на период на засилени опити за елиминиране на едра шарка. В статия от 2005 г. учени твърдят, че масовата ваксинация срещу едра шарка най-вероятно е ограничила инфекциите с маймунска шарка за известно време сред хората. Въпреки това случаи на заболяването се появяват отново отчасти поради липса на имунитет в по-късните поколения.

 

Оттогава се съобщава за маймунска шарка при хора в няколко други централни и западноафрикански страни: Камерун, Централноафриканска република, Кот д’Ивоар, Конго, Габон, Либерия, Нигерия и Сиера Леоне. По-голямата част от заразените са в Демократична република Конго.

 

Случаите на маймунска шарка сред хора, които са настъпили извън Африка, са свързани с международни пътувания или внесени животни, включително случаи в Съединените щати, както и в Израел, Сингапур и Обединеното кралство.

 

Естественият резервоар на маймунската шарка остава неизвестен. Въпреки това, африканските гризачи и примати (като маймуните) могат да пренасят вируса и да заразяват хората.

 

Какви са симптомите на маймунска шарка?

При хората симптомите на маймунска шарка са подобни на тези при едра шарка, но по-леки. Маймунската шарка първоначално се проявява с треска, главоболие, мускулни болки и изтощение. Основната разлика между симптомите на едра и маймунска шарка е, че маймунската шарка причинява подуване на лимфните възли (лимфаденопатия). Инкубационният период (времето от инфектирането до появата на симптомите) на маймунската шарка обикновено е 7-14 дни, но може да варира от 5-21 дни. Заболяването започва с:

  • Треска;
  • Главоболие;
  • Мускулни болки;
  • Болка в гърба;
  • Подути лимфни възли;
  • Втрисане;
  • Отпадналост

В рамките на 1 до 3 дни (понякога повече) след появата на треска, пациентът развива обрив, често започващ от лицето, след което се разпространява в други части на тялото. Лезиите (уврежданията на кожата) преминават през следните етапи, преди да отминат:

  • Макули - ограничени участъци от кожата по-малки от 1 см, които се различават от околната кожа по цвят, но не са надигнати;
  • Папули - надигания или възелчета с големина на лещено зърно;
  • Везикули - малки надигнати мехурчета, изпълнени с течност, разположени в горните слоеве на кожата;
  • Пустули - гнойни пъпки;
  • Струпеи - образуване на коричка по време на възстановяване на целостта на кожата

Заболяването обикновено продължава 2-4 седмици. В Африка е доказано, че маймунската шарка причинява фатален край при 1 на всеки 10 души, които се заразяват с болестта.

 

Как се осъществява предаването на заразата с маймунска шарка?

Заразяването с вируса на маймунска шарка се случва, когато човек влезе в контакт с вируса, пренасян от животно, човек или замърсени материали. Вирусът навлиза в тялото през наранена кожа (дори и когато не се вижда нараняване), дихателните пътища или лигавиците (очите, носа или устата).

 

Предаването на инфекцията от животно на човек може да се случи чрез ухапване или надраскване, консумация на месо от заразено животно, директен контакт с телесни течности или материал от лезия на животно или индиректен контакт с материал от лезията, като например чрез замърсена постелка.

 

Предполага се, че предаването от човек на човек става главно по въздушно-капков път. Въздушните капчици обикновено не могат да изминават голямо разстояние, затова е необходим продължителен контакт лице в лице, за да бъде осъществено заразяване. Други методи на предаване от човек на човек включват директен контакт с телесни течности или материал от лезията и непряк контакт с материал от лезията, като например чрез замърсено облекло или спално бельо.

 

Резервоарният гостоприемник (основният носител на болестта) на маймунската шарка все още е неизвестен, въпреки че се предполага, че африканските гризачи играят роля в предаването на патогена.

 

В какво се състои превенцията от маймунска шарка?

Съществуват редица мерки, които могат да бъдат предприети за предотвратяване на инфекция с вируса на маймунска шарка:

  • Избягване на контакт с животни, които могат да пренасят вируса (включително животни, които са болни или които са открити мъртви в райони, където се среща маймунска шарка);
  • Избягване на контакт с всякакви материали, като постелки, които са били в контакт с болно животно;
  • Изолиране на заразените пациенти;
  • Практикуване на добра хигиена на ръцете след контакт с животни или хора. Например, измиване на ръцете със сапун и вода или използване на дезинфектант за ръце на алкохолна основа;
  • Използване на лични предпазни средства при грижа за болни пациенти

JYNNEOS (известна също като Imvamune или Imvanex) е атенюирана жива вирусна ваксина, която е одобрена от Американската администрация по храните и лекарствата за превенция на маймунска шарка. Консултативният комитет по имунизационни практики (ACIP) в момента прави оценка на JYNNEOS за защита на хора, изложени на риск от професионална експозиция на ортопоксвируси като едра шарка и маймунска шарка.

 

Понастоящем няма доказано, безопасно лечение за инфекция с вируса на маймунска шарка. За целите на контролиране на огнища на маймунска шарка може да бъде използвана ваксината срещу едра шарка, антивирусни средства и имуноглобулин срещу вакциния (VIG, хиперимунен глобулин, приготвен за лечение на определени усложнения от ваксинация срещу vaccinia).

 

Референции:
1. Centers for Disease Control and Prevention (CDC). Notes from the Field: Responding to an Outbreak of Monkeypox Using the One Health Approach — Nigeria, 2017–2018
2. Reed KD, Melski JW, Graham MB, Regnery RL, Sotir MJ, Wegner MV, Kazmierczak JJ, Stratman EJ, Li Y, Fairley JA. The detection of monkeypox in humans in the Western Hemisphere
3. Fleischauer AT, Kile JC, Davidson M, Fischer M, Karem KL, Teclaw R, Messersmith H, Pontones P, Beard BA. Evaluation of human-to-human transmission of monkeypox from infected patients to health care workers
4. World Health Organization (WHO). Monkeypox