Кои представители на ретровирусите са от значение за човека?

Човешкият имунодефицитен вирус (ХИВ) представлява вирус, който може да се предава от един човек на друг чрез телесни течности като семенна течност, кръв, вагинални секрети и майчино мляко. ХИВ най-често се предава по време на секс, но може да бъде предаден и чрез употребата на общи медицински игли. Вирусът може също да се предаде от майка на бебе по време на бременност, раждане или по време на кърмене. Малко вероятните начини на предаване на инфекцията включват кръвопреливане, татуиране и пиърсинг.


Човешкият имунодефицитен вирус –  тип 1 и 2 (HIV-1, наричан още HTLV-3 и HIV-2, наричан HTLV-4 от подсемейство Lentivirinae), причиняващ синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) е най-добре познатият представител на семейство Retroviridae.



Съществуват обаче и няколко други ретровируси, които засягат човека. Те включват човешкия Т-клетъчен лимфотропен вирус (HTLV-1, HTLV-2, HTLV-5 от подсемейство Oncovirinae). HTLV-1 е свързан с определени Т-клетъчни левкемии и лимфоми. Съществуват и много други идентифицирани ретровируси, заразяващи видове сред животните.


С какво се характеризира човешкият имунодефицитен вирус (ХИВ)?

ХИВ се класифицира като ретровирус, тъй като съдържа обратна транскриптаза – ензим, чрез който се синтезира ДНК от РНК (което представлява обратен процес на транскрипция, като при нея от ДНК се синтезира РНК), след което новата ДНК се слива (интегрира) с генома на клетката-гостоприемник чрез ензим, наречен интеграза.


Интегрираната вирусна ДНК, сега наречена провирус, може или да остане неактивна, или да бъде транскрибирана във вирусна РНК и в информационна РНК, която се транслира във вирусни структурни и регулаторни протеини. Новосинтезираната вирусна РНК и структурните протеини се сглобяват и образуват нови вируси, които напускат клетката. Тъй като провирусът (интегрираният генетичен материал на вируса) се репликира заедно с клетъчната ДНК по време на цикъла на репликация на клетката, инфекцията се предава и на дъщерните клетки.


Като цяло, ендогенните човешки ретровируси не са патогенни и много от тях не са пълноценни вируси. Човешкият геном съдържа между 100-1000 копия на такива вируси и много от тях са се превърнали в псевдогени или имат различни дефекти. Някои обаче представляват завършени вируси и техните гени могат да притежават насоките за изграждането на вируси протеини. Експресия (изява) на такива гени е открита при някои автоимунни заболявания при хората, като системен лупис еритематозус и синдром на Сьогрен (Sjögren). Генна експресия на ендогенен вирус също е наблюдавана в плаценти и в тъкани на репродуктивните органи на хора без видима патология.


Как се развива инфекцията, причинена от ХИВ?

ХИВ атакува имунни клетки, наречени CD4 Т-клетки (Т-хелпери), които са отговорни за предизвикването на имунния отговор. Когато една клетка е заразена, вирусът използва нейните ресурси, за да създаде множество свои копия. Тъй като заразената клетка умира, новопоявилите се вируси продължават да заразяват други CD4 Т-клетки. Чрез прогресивно търсене и убиване на тези клетки от вирусите тялото става все по-малко способно да се бори с инфекции, от които иначе би могло да се защити.


Когато имунната защита е компрометирана, могат да се развият сериозни и потенциално животозастрашаващи опортюнистични инфекции. Това е стадият на инфекция, известен като СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност).


Въпреки че ХИВ се предава чрез телесни течности, не всички телесни течности са способни да предават вируса. Някои течности като слюнка и урина съдържат високи нива на ензими или киселини, които пречат на вируса да преживява. Веднъж, след като напусне тялото, вирусът не е в състояние да оцелее за дълго време (и обикновено не е на нива, при които е вероятно заразяване).


Освен това вирусът трябва да влезе в контакт с лигавица (като в ректума или вагината) или да проникне в тялото през наранена кожа (и то в достатъчни количества) за да предизвика инфекция.


Библиография:
Centers for Disease Control and Prevention (CDC). HIV transmission
National Center for Biotechnology Information (NCBI). Human Retroviruses
Blattner WA: Retroviruses. In Evan AS (ed): Viral Infections of Humans