Какво представлява интравенозната пиелография?

Интравенозната пиелография представлява образно изследване, при което се използва контрастно вещество (багрило), което се прилага интравенозно, за да помогне за ясното визуализиране на отделителната система на рентгенова снимка. Интравенозната пиелография е известна също като интравенозна урография, екскреторна урография или „цветна снимка“ на бъбреците.

 


Каква е целта на интравенозната пиелография?

Интравенозна пиелография се използва, за да бъдат визуализирани структурите и очертанията на бъбреците, уретерите и пикочния мехур. С по-добра видимост специалистите могат да открият нарушения, като тумори или камъни в бъбреците.

 

Интравенозната пиелография се назначава, за да помогне за диагностициране на причините за определени симптоми, като болка в корема или хълбока, болка по време на уриниране, затруднено уриниране или кръв в урината.

 

Интравенозна пиелография може да помогне при идентифицирането наред следните състояния:

  • Камъни в бъбреците или пикочния мехур;
  • Тумори или кисти в бъбреците, уретерите или пикочния мехур;
  • Наранявания на уринарния тракт при травми и постоперативни усложнения;
  • Увеличена простатна жлеза;
  • Вродени бъбречни дефекти и вродени аномалии на пикочните пътища

В миналото интравенозните пиелографии са били най-честият метод, който практикуващите са ползвали, за да открият камъни в бъбреците и други обекти в пикочните пътища. Интравенозната пиелография става по-рядко използван диагностичен метод след развитието на ехографията (ултразвук) на пикочните пътища и компютърната томография, които могат по-ясно да визуализират пикочните пътища. Ултразвукът на бъбреците не изисква използването на контрастни вещества, които може да доведат до усложнения. Компютърна томография на бъбреците е един от най-информативните методи за изследване на състоянието на тези органи и изисква инжектиране на контрастно вещество за осигуряването на по-голяма детайлност на образа.

 

Какви са рисковете и противопоказанията при интравенозната пиелография?

Рисковете, свързани с интравенозната пиелография, са незначителни, въпреки това, когато възникнат усложнения, те почти винаги се дължи на използваното контрастно вещество. Интравенозната пиелография не е единственият вид диагностичен тест, който използва контрастни вещества. Багрила се използват при много изследвания и при повечето от тях се прилагат доста повече от тях, отколкото се прилагат при интравенозната пиелография.

 

Съвременните варианти на контраст са много безопасни. Много малък брой от всички пациенти, при които се прилага контрастно вещество, изпитват някаква реакция към него. Тези реакции обикновено са много незначителни и са разделени на две категории: алергични и физиологични.

 

Алергични реакции към контрастното вещество

 

Не е необходимо пациентът да е алергичен към контрастното вещество, за да прояви алергични реакции към него. Въпреки че причините не са напълно ясни, понякога багрилата предизвикват освобождаване на хистамин точно като при алергия. Алергоподобните реакции се класифицират като леки, умерени или тежки:

  • Леките реакции могат да включват локализирана копривна треска (уртикария), подуване или сърбеж на мястото на интравенозното приложение на контраста, раздразнение в гърлото, кихане, конюнктивит и назална конгестия (запушен нос, затруднено дишане);
  • Умерените реакции към контраста могат да включват копривна треска и зачервяване, разпространени от мястото на интравенозното приложение на багрилото, подуване на лицето, стягане в гърлото, хрипове и леко затруднено дишане. Пациентите с умерени реакции поддържат стабилни жизнени показатели;
  • Тежките алергоподобни реакции имитират анафилаксия, включително задух, подуване на лицето и други области и анафилактичен шок, който може да включва понижено кръвно налягане

За да бъде намален рискът от възникването на алергична реакция, лекарят може да даде на пациента кортикостероиди на няколко интервала, започвайки от нощта преди теста, и антихистамин като дифенхидрамин около час преди да започне интравенозната пиелография.


Физиологични реакции към контрастното вещество

В допълнение към подобните на алергия реакции към контрастни вещества, съществуват и потенциални физиологични странични ефекти, които включват:

  • Гадене;
  • Главоболие;
  • Зачервяване;
  • Повишено кръвно налягане;
  • Променен вкус (понякога описван като метален вкус в устата)

Добрата новина е, че физиологичните реакции не са животозастрашаващи. Лошата новина е, че няма нищо, което лекарят може да направи, за да ги предотврати по начина, по който може да предотврати алергоподобните реакции.

 

Бъбречна функция и контрастни вещества

 

Друг рядък рисков фактор при прилагането на интравенозно контрастно вещество е индуцираната от контраст нефротоксичност. Как възниква състоянието не е напълно изяснено, но има определени хора, които са изложени на повишен риск от него:

  • Пациенти над 60 години;
  • Анамнеза (медицинска история) за диализа, бъбречна трансплантация, единичен бъбрек, рак на бъбреците или бъбречна операция;
  • Анамнеза за високо кръвно налягане, изискващо лечение;
  • Захарен диабет;
  • Анамнеза за прием на метформин или лекарства, съдържащи комбинации от метформин;
  • Сърдечносъдови заболявания;
  • Анемия;
  • Мултиплен миелом (множествен миелом)

Пациенти, които са дехидратирани или са получили интравенозно прилагане на контраст през последните 24 часа, също са изложени на повишен риск от индуцираната от контраст нефротоксичност. Пациентът трябва да съобщи на своя лекар, ако притежава някое от гореспоменатите противопоказания.

 

Екстравазация (излив на течност в извънсъдовото пространство, която нормално се намира в съда)

 

Ако контрастното вещество изтече от вената и попадне в околните тъкани, това явление е известно като екстравазация. В този случай е възможно да има локална реакция към контраста. Ако пациентът почувства подуване или болка на мястото на интравенозното приложение на багрилото, не бива да забравя да уведоми медицинския специалист, извършващ теста.

 

В какво се състои подготовката за интравенозната пиелография?

Обикновено пациентът ще бъде предупреден да не консумира храна или течности след полунощ вечерта преди теста. Може да се наложи пациентът да вземе слабително вечерта преди интравенозната пиелография, за да помогне за изчистването на дебелото черво. Това прави по-лесно визуализирането на отделителната система на изображенията.

 

След като лекуващият лекар назначи теста, не бива да бъде забравяно той да бъде информиран за евентуална бременност, наличие на някакви алергии (особено към йод) или ако някога пациентът е проявявал реакция към контрастно вещество.

 

Референции:
1. Johns Hopkins Medicine. Intravenous Pyelogram
2. American College of Radiology. ACR Manual on Contrast Media Version
3. Andreucci M, Faga T, Pisani A, Sabbatini M, Russo D, Michael A. Prevention of contrast-induced nephropathy through a knowledge of its pathogenesis and risk factors