Тъй като усложненията при диабет настъпват от дълготрайно повишените нива на кръвната захар, поддържането й във физиологични граници е от първостепенно значение. Гликемичният контрол е широко понятие, обикновено прилагано за означаване на съвкупността от нелекарствени, лекарствени мерки и мониторинг над заболяването, който проследява ефективността на цялостното лечение.
Тъй като нивата на кръвната захар, дори в здрави хора, могат да варират в широки граници, измерването на моментните стойности на кръвната захар не дава пълна и абсолютно точна представа за състоянието на диабетика. Това означава, че кръвната захар трябва да бъде измервана редовно, а тълкуването на резултатите да бъде извършвано в контекста на определен диапазон, считан за нормален или приемлив. В идеалния, но нереалистичен сценарий, лекарствата и диетата поддържат кръвната захар на диабетика в същите граници като при здравите индивиди. Това, обаче, на практика никога не се случва, затова за „добър“ гликемичен контрол се приема този, в който кръвната захар не е по-висока от обичайното до определена граница.Нивата на самата кръвна захар не са най-добрия показател за протичането на болестта. Макар че могат да бъдат относително постоянни през повечето време, измерване след обилно или висококалорично нахранване може да покаже стойности на кръвната захар, много по-високи от средните за предходния период. Поради това, нивата на кръвната захар не са единствения показател, който се проследява. Гликираният хемоглобин е много по-надежден и информативен.
Какво e гликираният хемоглобин?
Хемоглобинът в кръвните клетки се свързва с глюкозата в кръвта, така че част от хемоглобина е винаги свързана с глюкоза (гликиран), дори и при здрави индивиди. Повишаването на кръвната захар при диабетици води и до пропорционално нарастване на нивата на гликирания хемоглобин. Те, обаче, не се изменят рязко при нахранване, както при свободната глюкоза. Нивата на гликирания хемоглобин се изменят много бавно, поради което са много информативни за контрола над диабета до два месеца преди измерването на гликирания хемоглобин.
Както стана дума, няма консенсус по въпроса какво означава „добро“ или дори „приемливо“ ниво на кръвната захар при диабетици. Повечето лекари се стремят да поддържат нива на гладно значително под 11 mmol/l глюкоза и 8% гликиран хемоглобин (той не се влияе от нахранването). Контролът е слаб при стойности над 11 mmol/l и 9% гликиран хемоглобин.
Тъй като хиперкликемията е безсимптомна, освен в най-тежките случаи, а нивата на глюкозата в кръвта се менят след хранене и след прилагане на инсулин и/или различни перорални лекарства, които могат да имат различна скорост на освобождаване и действие, единственият начин контролът над заболяването да бъде ефективен е чрез редовно проследяване на кръвната захар и гликирания хемоглобин.
Какви са средствата за мониторинг и какви са особеностите на приложението им очаквайте в продължението на материала.
