Как се изследват туморните маркери?

Изследването на туморни маркери се извършва след вземането на проба от телесна течност или туморна тъкан. След това пробата се изпраща в лабораторията за измерване на нивото на туморния маркер. За измерването на протеиновите туморни маркери тестовете най-често се извършват след вземането на кръвна проба, но изследвания могат да бъдат извършени и чрез вземане на урина, изпражнения, цереброспинална течност, перитонеална течност (коремна течност - съдържа се в малки количества между перитонеалните слоеве) или плеврална течност. За измерването на биомаркери могат да бъдат извършени изследвания върху туморни тъкани или кръвни изследвания, при които се търси циркулираща ДНК на туморни клетки (течна биопсия).

 


След това специалист трябва да разтълкува резултатите и да види дали те попадат в нормалния диапазон. Нормалните клетки произвеждат много от тези туморни маркерни вещества, но те могат да бъдат произведени в много по-големи количества от раковите клетки (или в отговор на раковите клетки). Когато туморен маркер присъства в по-високи количества, специалистите наричат маркера „свръхекспресиран“.

 

Тестовете за туморни маркери често са най-ценни, когато се повтарят, за да се види развитието на тумора във времето. Ако резултатите от теста са необичайни, лекарят може да назначи повече тестове или лечения. Изследването на туморните маркери винаги трябва да бъде извършвано заедно с други диагностични методи, като биопсии и образни изследвания, за оценка на напредъка на рака.

Какви са ограниченията при изследването на туморни маркери?

Има редица ограничения при изследването на туморни маркери за наблюдение на рака, някои от тях включват:

  • Липса на туморни маркери за някои видове рак – някои видове рак не произвеждат или не водят до производство на туморни маркери;
  • Фалшиво отрицателни резултати – при някои видове рак, особено рак в ранен стадий, туморните маркери може да не бъдат повишени;
  • Фалшиво положителни резултати – някои туморни маркери е възможно да имат повишени нива при редица доброкачествени състояния. Например нивата на CA-125 може да се повишат при рак на яйчниците, но също и при миома на матката, бременност и чернодробно заболяване;
  • Правилно време – нивото на туморен маркер в даден момент може да не отразява непременно състоянието на рака. Например, ако туморът реагира на лечението, може да отнеме време нивата на туморния маркер да намалеят, както и ако множество ракови клетки умират, нивата може дори да се повишат за определен период от време

Какви са рисковете и противопоказанията при изследването на туморни маркери?

Рисковете от изследването на туморни маркери са свързани преди всичко с процедурата, използвана за получаване на течност или тъкан за изследване, независимо от това дали се взема кръв, прави се торакоцентеза за събиране на плеврална течност или се извършва биопсия за получаване на тъканна проба.

 

Ако туморните маркери се разглеждат, без да бъдат взети предвид други находки, те могат да предоставят неточна информация като да дадат фалшиво положителни, или фалшиво отрицателни резултати, което води до недостатъчно прецизно лечение.

Какво е тълкуването на резултатите от изследването на туморни маркери?

Тълкуването на резултатите от изследването на туморни маркери зависи от конкретния туморен маркер и контекста, в който се използва теста. Туморните биомаркери могат да включват протеини и други вещества, произведени от нормални клетки и ракови клетки. Те могат също така да включват геномни маркери, като промени в туморната ДНК или генни мутации.

 

Някои туморни маркери са свързани с един рак, докато други са свързани с множество ракови заболявания. Често повишените биомаркери могат да бъдат признак и на неракови състояния. Някои туморни биомаркери включват:

  • Алфа-фетопротеин (AFP) – използва се при изследване за рецидив, како и помага при диагностициране или проследяване на лечението на рак на черния дроб или тумори на зародишни клетки на яйчниците или тестисите. Фалшиво положителни резултати от този тест могат да възникнат при цироза и хепатит;
  • Бета-2 микроглобулин (B2M) – използва се за наблюдение на лечението, проверка за рецидив и оценка на прогнозата за някои левкемии, лимфоми и миеломи. Фалшиво отрицателни резултати могат да възникнат при бъбречно заболяване;
  • Бета човешки хорионгонадотропин (бета hCG) – използва се за наблюдение на хориокарцином и тумори на зародишни клетки. Също така често се тества за потвърждаване на бременност. Той може да бъде повишен както при семиномни, така и при несеминомни ракови заболявания на тестисите;
  • BRAF мутации – промяна в BRAF гена, която може да се открие при някои видове рак, включително меланом и колоректален рак;
  • BRCA мутации – мутация в гените BRCA1 и BRCA2, която може да доведе до рак на гърдата, яйчниците или простатата;
  • Калцитонин – хормон, който се използва за наблюдение на медуларен рак на щитовидната жлеза;
  • Карциноембрионален антиген (CEA) – може да бъде използван за търсене на рецидив, разпространение или прогресия на колоректален рак. Използва се и при някои други видове рак;
  • CA 15-3 и CA 27-29 – изследват се за проследяване за рецидив или прогресия на рак на гърдата, рак на стомаха, рак на белия дроб и други. Възможно е да възникнат фалшиво положителни резултати и нивата им могат да бъдат повишени при доброкачествени заболявания на гърдата;
  • CA 19-9 – може да се провери за проследяване на лечението или скрининг за рецидив на рак на панкреаса, жлъчния мехур, жлъчните пътища, стомаха или дебелото черво. Фалшиво положителни резултати могат да възникнат при обструкция на жлъчните пътища, панкреатит, заболяване на щитовидната жлеза, възпалително заболяване на червата и други състояния.

Референции:
1. Canadian Cancer Society. Tumour markers
2. National Cancer Institute. Tumor Markers
3. National Cancer Institute. Tumor Modules
4. Verywell Health. What are Tumor Markers with Cancer?