За опасноститe от самолечението на стомашните киселини и непридържането към назначената от лекар терапия, нека поговорим с гастроентеролозите на България...

Представители на киселинно-обусловените заболявания на горния гастроинтестинален тракт са: eзофагит, хранопровод на Барет, гастрит и дуоденит, пептична язва на стомаха и дуоденума, функционална диспепсия, НСПВС индуцирани язви. Тези заболявания значително нарушават качеството на живот. При част от болните има различни по степен и вид увреждания на лигавицата на хранопровода и стомаха. Терминът „ендоскопски негативна рефлуксна болест” се употребява за болни, които покриват дефиницията на ГЕРБ, но нямат лигавични нарушения при ендоскопия.

Лечението на киселинно-зависимите заболявания на гастроинтестиналния тракт е комплексно и включва промяна в начина на живот и медикаментозна терапия. Общите мероприятия (повдигане на леглото, диета, спиране на алкохола и тютюнопушенето) нямат сигурно доказан терапевтичен ефект. Основна роля играе медикаментозното лечение. То включва активно първоначално лечение, поддържащо лечение и лечение на рецидивите.

Повечето медикаменти са насочени към повлияване продукцията на стомашна киселина.

Ако промяната в начина на живот и лечението с медикаменти без рецепта няма ефект, необходимо е лечение с по-силни антиациди. Тази терапия може да бъде прилагана за кратко време или за по-дълъг период, докато постепенно се постигнат промени в стила на живот.

Основни начини за намаляване въздействието на солната киселина на стомашния сок са:

  • предпазване на лигавицата на стомаха от въздействието на солната киселина;
  • неутрализиране на солната киселина;
  • потискане секрецията на солна киселина:
  • чрез блокиране действието на химическите вещества, стимулиращи париеталната клетка да произвежда киселина;
  • чрез блокиране активността на протонната помпа.
NEWS_MORE_BOX

 


Н2-блокерите са първите медикаменти в съвременната медицина за лечение на киселинно обусловените заболявания. Към тази група медикаменти спадат Ranitidine, Cimetidine, Famotidine и др. От клинична гледна точка H2 блокерите имат няколко недостатъка: потискат само един от трите рецептора, които могат да стимулират париеталната клетка и да произвеждат солна киселина;  потискат само базалната, но не и стимулираната киселинна секреция и имат ефект на тахифилаксия. Заради изброените недостатъци  този тип медикаменти са изместени в съвременните терапевтични схеми от “инхибитори на протонната помпа”.



Инхибиторите на протонната помпа (ИПП) блокират производството на ензим, необходимо за секрецията на стомашна киселина. Представители - омепразол, ланзопразол, рабепразол, пантопразол, езомепразол.

Тези лекарства са по-мощни от Н2 блокерите за намаляване секрецията на киселина от стомаха - както базална така и стимулирана/, имат сравнително малко странични ефекти, могат да се използват и са с добра поносимост за дълги периоди от време.

Основен принцип при първоначалното активно лечение е приложение на ИПП в пълна доза за период от 4-6-8 седмици в зависимост от тежестта на симптомите и ендоскопската находка. След това се преминава на поддържащо лечение с ИПП по 1 таблета сутрин. Лечение при нужда е показано при ендоскопски негативна рефлуксна болест и оздравял пациент.

Лечението на тежките форми на рефлукс езофагит – C и D по LA, се различава от това при леките форми на ГЕРБ. При тези болни активното първоначално лечение с ИПП е минимум 8-12 седмици като ендоскопските контроли са по-чести. Поддържащото лечение при тези болни се провежда с пълна доза ИПП, за да се избегнат релапси на езофагита и възникване на стриктури.

В заключение: Предимствата на инхибиторите на протонната помпа ги определят като  медикаменти на първи избор в съвременните ръководства за лечение на киселинно-обусловените заболявания на гастроинтестиналния тракт  и като най-ефективно и фармако-икономически изгодно лечение.
 
Научете повече на www.NEXILINI.bg!