Диабетът  e хронично  метаболитно заболяване, което се характеризира с високи нива на  глюкозата в кръвта.
 


Високите стойности на глюкозата в кръвта са резултат на липсващ или намален синтез на хормона инсулин или липса на "отговор" от страна на клетките спрямо инсулина. Нивото на кръвната захар се контролира от сложни взаимодействия на множество химикали и хормони в тялото, включително и хормона инсулин в панкреаса.
 


Захарният диабет се отключва при комбинация от наследствени или екологични фактори, стрес и нездравословен начин на живот.



Диабетът е заболяване, което практически не се лекува, а само се поддържа организмът. При неправилно  лечение заболяването предизвиква увреждане на кръвоносните съдове и нервната система. Тези увреждания се изявяват като оплаквания от страна на различни органи и системи като сърце и кръвоносна система, ретина и очи, бъбреци, периферни нерви и други.


По последни данни изнесени от Международната федерация за борба с диабета, от заболяването страдат 246 млн. души в целия свят. Предполага се, че до 2025 г. броят на пациентите ще достигне 380 млн. На всеки 10 секунди по един човек умира от последици от диабета, а други  двама души развиват болестта. Това прави заболяването четвърто по смъртност.
 


Боледуващите от диабет българи са над 350 000, което прави около 9 %  възрастното население на страната. Според редица проучвания има поне още толкова българи, които не знаят, че са болни от диабет или са в предиабетно състояние. Според прогнозите тези цифри ще се увеличават и до 2030 година ще нараснат почти два пъти.
 


Най-общо могат да се разграничат няколко вида захарен диабет, в зависимост от причините, симптомите и протичането на болестта.
 

 

Двата основни и най-разпространени вида са: захарен диабет тип 1 и захарен диабет тип 2. Други по-важни видове диабет са захарният гестационен диабет (диабет по време на бременност) и някои типове вторичен диабет.
 

 

Диабет І тип, наричан още инсулинозависим диабет, е автоимунно заболяване. При него имунната система произвежда специфични белтъчни молекули, наречени "автоантитела" и специализирани бели кръвни клетки, които са насочени срещу  бета-клетките на задстомашната жлеза, произвеждащи хормона инсулин.
 

Все още не са напълно изяснени причините за развитието на това заболяване. Предполага се наличие на генетична предразположеност, която се проявява под влияние на някои вируси или други външни фактори.
 

Въпреки че  диабет тип 1 се развива предимно при деца, застрашени са и по-възрастните.
Лечението на пациенти с този тип диабет става единствено с ежедневно инжектиране на лабораторно създаден инсулин.
 

От І тип диабет са засегнати около 10% от  диабетиците. Въпреки че автоимунното заболяване може да прогресира бавно и унищожаването на бета клетките може да става с години, симптомите на захарния диабет тип 1 се развиват за кратък период от време.
 

Най-честите оплаквания на пациентите с инсулинозависим диабет са:

  • повишена жажда,
  • често уриниране,
  • постоянен глад,
  • загуба на тегло,
  • замъглено зрение,
  • постоянна умора и отпадналост.

Ако правилната диагноза захарен диабет тип 1 не се постави навреме и не се започне лечение с инсулин, болният може да изпадне в хипергликемична кома.


Диабетът ІІ тип доскоро се считаше за характерен предимно сред по-възрастните и дори често е наричан  "старчески тип диабет". Наблюдава се обаче тенденция за появяване на болестта във все по-ранна възраст.

 


Диабетът от ІІ тип, характеризиращ се с инсулинова резистентност е най-често срещаният тип захарен диабет, от който страдат около 90 % от диабетиците. При този тип заболяване инсулинът, отделен от панкреаса, е недостатъчен за нуждите на организма или клетките не реагират на действието на инсулина. Първоначално се наблюдава повишена секреция на инсулин, която води до изчерпване на бета клетките и постепенно спадане или пълно изчезване на инсулинова секреция.
 


 

Затлъстяването се счита за една от основните причини за развитие на диабет ІІ тип. Около 80 % от болните с дибет тип ІІ страдат от наднормено тегло и затлъстяване.
 


Съществува и ясно изразена генетична предразположеност. При поставяне на диагнозата се препоръчва спазване на стриктен хранителен режим, намаляване на теглото, повишена двигателна активност.
 

 

Първоначално лечението е медикаментозно - приемат се лекарства, стимулиращи секрецията на инсулин от панкреаса. При половината от пациентите след известен период от време се налага и включване на инсулин в лечение, когато бета-клетките на панкреаса са изчерпали напълно възможностите си, в организма не се произвежда инсулин.
 

 

Лекарите предупреждават, че симптомите на захарен диабет ІІ тип обикновено не са толкова ясно забележими, както при тип 1, и могат да останат незабелязани за дълъг период от време.
 

Най-често оплакванията включват:

  • постоянна умора и обща отпадналост,
  • повишена жажда,
  • често уриниране,  особено през нощта,
  • постоянен глад,
  • замъглено зрение,
  • чести инфекции,
  • бавно зарастване на рани и язви,
  • по-рядко се наблюдава загуба на тегло.

 



Гестационен
е този тип  диабет, който въниква или се открива по време на бременността, най-често през втората половина. Значителните хормонални промени в организма на бременната жена улесняват възникването на захарен диабет при генетично предразположени жени.
 

 

Обикновено този диабет отшумява след раждането, но развилите този тип диабет са изложени на неколкократно по-висок риск за развитите на захарен диабет тип 2 в последващите години. Бременните диабетички раждат по-едри от нормалните плодове; освен това у новороденото от майка с лош контрол на кръвната захар могат да са налице редица увреждания, сборно наречени диабетна фетопатия.
 


Като вторичен диабет се обозначават редица състояния, характеризиращи се с постоянно високи стойности на кръвната захар, получени в резултат на други заболявания или вследствие прием на някои лекарства. Вторичен диабет се развива например, когато клетките, произвеждащи инсулин в панкреаса, са унищожени от заболявания като хроничен панкреатит (хронично възпаление на задстомашната жлеза, най-често предизвикано от дълготрайна злоупотреба с алкохол), травма или хирургично отстраняване на жлезата.

 


Вторичен диабет може да се развие вследствие на редица хормонални разстройства като прекомерно производство на растежен хормон (акромегалия) и болест на Къшинг. Най-честите лекарства, които могат да предизвикат или да "отключат" захарен диабет са системно прилаганите кортикостероиди.
 


Диабетът е хронично заболяване, което не може да се излекува напълно. Чрез подходяща терапия състоянието може да се стабилизира и  овладее, но  лечението продължава за цял живот.

 


Най-подходящото за всеки отделен пациент лечение, трябва да се назначи от ендокринолог и да бъде консултирано и с други специалисти – офталмолог, нефролог, общ и съдов хирург и др.

 

 

Лечението на захарния диабет зависи от типа на заболяването и неговата тежест.
 

 

Най-важното при лечението на диабета е контрол над високите стойности на кръвната захар, като се избягват прекалено ниските стойности на глюкозата. Крайната цел е избягване на развитието на усложнения и водене на възможно най-пълноценен начин на живот от болните. За да се постигнат тези цели, трябва да се наподоби нормалният инсулинов отговор на здравия човек при различните състояния между глад и нахранване.
 

Освен поддържането на оптимален кръвно-захарен баланс правилното лечение на захарния диабет изисква профилактика, ранно откриване и лечение на най-честите усложнения. Добрият контрол над гликемията е най-добрата профилактика на основните усложнения.