Изследването на урината е важна методика, която се използва в хода на диагностициране на много урологични заболявания. Изследването на прясна урина дава ценна информация за възможната поджежаща патология и общото състояние на пикочо-половата система. То включва изследване на общите ѝ свойства, химичен състав и микроскопско наблюдение на уринен седимент.
При обследване на общите свойства на урината се оценява нейното количество, цвят, мирис, прозрачност, относително тегло и осмоларитет. Химиченият състав дава информация за общото съдържание на белтък и формени елементи-кръв и левкоцити, нитрити. За изследване на седимента се използва прясна сутрешна урина, средна порция.
Изследването на седимента трябва да се проведе до втория час след вземането на урината, за да се съхранят формените елементи. След центрофугиране на 10 мл от урината се извършва наблюдение под микроскоп. Седиментът на урината съдържа неорганични и органични елементи. Неорганичният седимент се състои от неразтворимите вещества в нея, намиращи се в кристално и аморфно състояние.
Най-често срещаните кристали са тези на пикочната киселина, урати, калциеви оксалати, амониево-магнезиеви фосфати, холестеролови кристали. Кристалите на пикочната киселина са безцветни или с жълта оцветка, поради адсорбция на уринни пигменти. Високото им съдържание спомага за образуване на конкременти в бъбречното легенче и пикочния мехур.
Уратите се срещат най-често под формата на аморфни амониеви урати при инфекция на пикочните пътища. Срещат се в алкална урина и представляват жълтеникавокафеникави зрънца. При богато съдържание на урати в кисела урина те кристализират и образуват червеникава утайка. Холестеролови кристали могат да се наблюдават при ехинокок в пикочните пътища.
Неорганичният седимент на урината има малко клинично значение и основната тежест от изследването се пада да органичния седимент. Той включва клетъчните елементи-еритроцити, левкоцити, епителни клетки и цилиндри.
Еритроцитите са кръгли клетки с двоен контур, в кисела среда се сбръчкват и имат неравна повърхност, а в алкална и хипотонична урина набъбват. Нормата е до 1 еритроцит на зрително поле или 500000-1000000/24 часа. По-голямото им съдържание се отбелязва, като макроскопска хематурия. Откриват се при редица заболявания на пикочо-половата система-камък в бъбрека, травма, инфекции и туморни заболявания.
Левкоцитите са кръгли, 2 до 3 пъти по-големи от еритроцитите с налично ядро и гранули. Нормата е до 2 левкоцита на зрително поле. При хронични или лекувани възпаления, левкоцитурията е по-сигурноопределящ симптом в сравнение с бактериурията, която не е постоянна. Левкоцитурията се установява по-често при жените, отколкото при мъжете, поради факта, че урината се замърсява от влагалищното съдържимо.
Епителните клетки се отлющват от лигавицата на пикочните пътища, те са с различна големина и форма. Цилиндрите в уринния седимент се образуват при преципитация на белтък в бъбречните тубули. Образуването им се повлиява от концентрацията на урината, киселинността, наличието на мукопротеини или хондроитин-сярна киселина и др.
Има различни видове цилиндри-хиалинни, еритроцитни, левкоцитни, епителни, гранулирани и восъчни. Хиалинните цилиндри се наблюдават при бъбречни заболявания, напр. гломерулонефрит, при функционални смущения на бъбреците-фебрилни състояния, застойни бъбреци, жълтеница. Хиалинни цилиндри в седимента на урината може да се открият и при здрави хора след тежко физическо натоварване, дехидратация или в концентрирана кисела урина.
Гранулираните цилиндри са по-къси от хиалинните и се откриват при напреднал разпад на клетки. Откриват се и след тежки физически упражнения, при хронични бъбречни заболявания, остра тубулна некроза. С напредването на дегенерацията на клетки и по-дълго престояване в лумена на тубула се образуват восъчните цилиндри. Намират се при покачване на урината след остра анурия, при изразен сбръчкан бъбрек и др. състояния.
Еритроцитните цилиндри се образуват от еритроцити или представляват хиалинни цилиндри по чиято повърхност са полепнали еритроцити. Откриват се при мезангиален IgA гломерулонефрит, лупусна нефропатия, синдром на Гудпасчър, инфаркт на бъбреците и други заболявания.
Левкоцитните цилиндри представляват отливки на бъбречните каналчета, съставени от левкоцити, фибрин и муцин или са хиалинни цилиндри с отложени по повърхността им левкоцити. Обикновено те са признак на тежка бъбречна инфекция и са характерни за протичането на пиелонефрит.
Референции:
Урология-проф. П.Панчев
https://www.sciencedirect.com/topics/nursing-and-health-professions/urine-sediment
