Резултатите от кръвната натривка невинаги са достатъчни за поставянето на диагноза сами по себе си и по-често показват възможността за наличието на основно състояние, определяне на неговата тежест и дали има необходимост от по-нататъшно диагностично изследване.

 

Резултатите от кръвната натривка се вземат под внимание съвместно с резултатите от пълната кръвна картина (ПКК) и други лабораторни изследвания, както и клиничните признаци и симптоми на тестваното лице. Резултатите от кръвната натривка обикновено включват описание на външния вид на червените кръвни клетки, белите кръвни клетки и тромбоцитите.



Червени кръвни клетки (RBC)

Нормалните, зрели червени кръвни клетки са еднакви по размер (7-8 µm в диаметър) и нямат ядро. Те са кръгли и сплескани с вдлъбнатини в средата от двете страни. Поради хемоглобина вътре в червените кръвни клетки, те изглеждат розови до червени на цвят с блед център след оцветяване на кръвната натривка. Когато морфологията (формата, цвета и големината) на червените кръвни клетки е нормална, тя често се съобщава като нормохромна (нормален цвят) и нормоцитна (нормален размер).


Въпреки че не всички еритроцити (RBC) са съвършени, всеки значителен брой клетки, които са различни по форма или размер, може да показва наличието на заболяване. Някои примери за състояния, които могат да засегнат червените кръвни клетки, включват:

Възможно е да бъдат наблюдавани едно или повече нарушения на червените кръвни клетки, наблюдавани при кръвна натривка. Примерите включват:

  • Анизоцитоза – променливите размери на червените кръвни клетки (наличие на еритроцити с различна големина в циркулиращата кръв) могат да показват анемия. Черните кръвни клетки, по-малки от нормалното, се наричат микроцити, а червените кръвни клетки, по-големи от нормалното, се наричат макроцити;
  • Пойкилоцитоза – Наличие на пойкилоцити (еритроцити с неправилна форма) в периферната кръв. Различните форми на червени кръвни клетки могат да включват ехиноцити (клековидни клетки, които имат по повърхността си няколко шипа), акантоцити (клетки с назъбена повърхност и множество израстъци), елиптоцити (овалоцити), сърповидни клетки, капковидни клетки, шистоцити, фрагментоцити (фрагменти от еритроцити) и др.
  • Анизопойкилоцитоза – изменения както в размера, така и във формата на червените кръвни клетки

Бели кръвни клетки (WBC)

Като част от оценката на кръвна натривка може да се извърши мануално (микроскопско) диференциално броене на WBC. Изчислява се процентът на всеки вид бели кръвни клетки. Освен това се отбелязва морфологията и етапът на развитие на белите кръвни клетки. Белите кръвни клетки имат ядро, обградено от цитоплазма. Всички бели кръвни клетки произлизат от стволови клетки в костния мозък. В костния мозък те се диференцират в две групи: миелоидни и лимфоидни клетки. Те узряват в пет различни вида WBC.


Белите кръвни клетки, които имат гранули в своята цитоплазмата се наричат още гранулоцити (те са от миелоиден произход) и включват:

  • Неутрофили (10-18 µm) – клетки, които имат цитоплазма с розови или лилави гранули. Те съставляват по-голямата част от WBC при здрав възрастен. Те участват в защитата срещу инфекции;
  • Еозинофили (10-15 µm) – те се разпознават лесно в оцветени с багрило натривки с техните големи червено-оранжеви гранули. Като цяло имат малък брой (1-3%), техният брой най-често се увеличават при хора с алергии и паразитни инфекции.
  • Базофили (10-15 µm) – имат големи, пурпурно-черни гранули и са най-рядко срещаният вид WBC (1%)

Негранулоцитите включват:

  • Моноцити (които също са от миелоиден произход) – обикновено са най-големите бели кръвни клетки (12-20 µm) и често се наричат фагоцити, защото могат да поглъщат частици като клетъчни остатъци, бактерии или други неразтворими частици;
  • Лимфоцити – често са по-малки по размер (10-12 µm) и обикновено имат малко количество цитоплазма и често гладко, кръгло ядро, въпреки че някои са по-големи и могат да съдържат по-голямо количество цитоплазма. Те обикновено представляват най-често срещания вид бели кръвни клетки (WBC) при по-малките деца. Един вид лимфоцити, В-клетките, са отговорни за производството на антитела (имуноглобулини)

Редица заболявания и състояния могат да повлияят броя на белите кръвни клетки и тяхната морфология върху кръвната натривка. Примери за някои от състоянията, които засягат белите кръвни клетки, включват:

  • Инфекции и/или възпаления – могат да увеличат броя на някои видове бели кръвни клетки;
  • Нарушения на костния мозък – в зависимост от състоянието, може да се увеличи или намали абсолютният и относителният брой на белите кръвни клетки;
  • Алергии – могат да повлияят на броя на еозинофилите;
  • Левкемия, миелодиспластичен синдром или миелопролиферативна неоплазма – незрели бели кръвни клетки (бласти) могат да се видят на кръвната натривка

Бластите обикновено се откриват в костния мозък, където се произвеждат и узряват белите кръвни клетки, преди да бъдат освободени в кръвта. Ако на кръвната натривка се видят бласти, те могат да показват сериозно заболяване на костния мозък. Такива клетки могат да бъдат наблюдавани и в други случаи, като например, когато костният мозък се възстановява или регенерира от химиотерапия или, под въздействието на лекарство преди събирането на стволови клетки.

 

Тромбоцити

Тромбоцитите представляват клетъчни фрагменти, които се развиват от големи клетки на костния мозък, наречени мегакариоцити. При освобождаване от костния мозък те се появяват като фрагменти в периферната кръв. Когато има нараняване на кръвоносен съд и кървене, тромбоцитите се активират и започват да се слепват, за да образуват агрегати, което е началото на образуването на кръвен съсирек.


Необходимо е да има достатъчен брой тромбоцити за спирането на кървенето. Ако те са твърде малко или ако не функционират правилно, способността за образуване на съсирек се нарушава и това може да доведе до животозастрашаващо състояние.


При някои хора е възможно да се образуват твърде много тромбоцити, което може да доведе до смущения в притока на кръв, увеличавайки риска от развитие на кръвен съсирек. В такива случаи може също да възникнат и случаи на прекомерно кървене, тъй като много от допълнителните тромбоцити е възможно да бъдат нефункционални, въпреки че изглеждат нормални.


Големи тромбоцити или гигантски тромбоцити могат да се видят, когато костният мозък се опитва да компенсира нисък брой тромбоцити, но те също могат да се видят и при миелопролиферативни неоплазми или имунна тромбоцитопения, състояние, при което имунната система произвежда антитела, насочени срещу тромбоцитите.


В зависимост от резултатите от пълната кръвна картина и кръвна натривка и състоянието, за което лекарят подозира, последващото изследване може бъде:

  • Изследване на желязо в кръвта;
  • Изследване на витамин В12 и фолиева киселина;
  • Флоуцитометрията (поточна цитометрия);
  • Биопсията на костен мозък

 

Библиография:
1. Pagana, Kathleen D. & Pagana, Timothy J. Mosby’s Diagnostic and Laboratory Test Reference 5th Edition
2. Biology of Blood. The Merck Manual Home Edition
3. Dugdale D. Blood Smear. MedlinePlus Medical Encyclopedia
4. Cutler, C. Blood smear. MedlinePlus Medical Encyclopedia
5. Lab Tests Online. Blood Smear