Кои други тестове допълват изследването на средния обем на еритроцитите (MCV)?

Изследването на средния обем на еритроцитите (MCV) не се назначава самостоятелно. По-скоро неговите стойности се тълкуват заедно с другите показателите, влизащи в пълната кръвна картина (ПКК). Например използването само на резултатите от MCV може да доведе до погрешна диагноза за таласемия, наследствено заболяване, което причинява разрушаване на червените кръвни клетки, вместо желязодефицитна анемия. Това може да се случи, защото и двете състояния имат ниски стойности на MCV.

 


За да бъдат избегнати тези затруднения при диагностицирането, специалистите разглеждат и други фактори за по-точна картина. Други резултати от кръвното изследване включват:

  • Брой на червените кръвни клетки (RBC) – измерва броя на еритроцитите в кръвна проба;
  • Хемоглобин и/или хематокрит. Хемоглобинът е веществото, което пренася кислород в кръвта. Хематокритът е мярка за това каква част от кръвта се състои от червени кръвни клетки;
  • Средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите (MCHC). MCHC е средната концентрация на хемоглобин, съдържащ се в червени кръвни клетки;
  • Широчина на разпределение на червените кръвни клетки (RDW) – измерва доколко червените кръвни клетки варират по размер (като отразява разликата в големината между най-малките и най-големите еритроцити)

Лекарят може да назначи и други тестове за допълнително изясняване на диагнозата. Тези кръвни изследвания могат да включват брой на ретикулоцитите или нива на желязо.

 

Ако наскоро пациентът е имал кръвопреливане; страда от смесени анемии или има състояние, при което червените кръвни клетки се съсирват, стойностите на средния обем на еритроцитите (MCV) може да не бъдат точни. За придобиването на ясна картина специалистът ще разгледа и други стойности в пълната кръвна картина (ПКК).

 

Какво може да бъде очаквано от изследването на средния обем на еритроцитите (MCV)?

Вземането на кръв е процедура, при която съществува минимален риск от кървене, синини или инфекция.

Не е необходимо ограничаването на нивото на активност на пациента или това, което консумира, преди извършването на кръвния тест. Тестът може да бъде направен в повечето кабинети и болници.

 

Изследването на средния обем на еритроцитите (MCV) се прави върху проба от кръв, взета от вена. Лабораторен техник или флеботомист първо ще почисти областта преди въвеждането на иглата. След това ще постави турникет (или еластична лента) на ръката на пациента. След като бъде намерена подходяща вена, се вкарава иглата във вената. Пациентът обикновено ще почувства леко убождане, когато иглата бъде въведена във вената.

 

Когато вземането на достатъчно количество кръв бъде завършено, иглата се изважда и се оказва лек натиск върху мястото на пункцията докато спре кървенето. След това може да бъде поставена превръзка с марля. Стига да се чувства добре, пациентът обикновено може да си тръгне веднага щом тестът приключи. Нежеланите реакции от процедурата са редки, но могат да включват:

  • Кървене: Хората, които приемат разредители на кръвта или имат заболяване, свързано с кървене, може да се наложи да задържат натиска върху пункцията за известно време, за да спрат кървенето;
  • Хематом: Това е синина, която може да се образува на мястото на вземане на кръв. Най-често се среща при хора, които приемат лекарства за разреждане на кръвта или имат заболяване, свързано с кървене;
  • Инфекция: Всеки път, когато кожата бъде пробита, има малък риск от инфекция

Какво може да показват резултатите от изследването на средния обем на еритроцитите (MCV)?

Когато бъдат разглеждани резултатите от теста на пациент е полезно те да бъдат сравнени с предишни стойности на пълната кръвна картина (ПКК). По този начин би могло да се види дали средният обем на еритроцитите (MCV) на човек се е променил с течение на времето.

 

Най-често специалистът иска да провери MCV, ако пациентът страда от анемия, за да може да определи кой тип се среща при него, но изследването е важно дори и да няма анемия. Няколко фактора могат да причинят високи или ниски стойности на MCV. Въпреки това специалистът трябва да интерпретира MCV заедно с други показатели, когато търси причината за анемия.

 

Референтни стойности на MCV

 

Нормалните стойности на MCV варират от 80 до 96 фемтолитра на клетка. (Един фемтолитър е кубичен микрометър.) Необичайно високи или ниски стойности на MCV може да показват няколко състояния. В допълнение към анемията, MCV извън очаквания диапазон може да показва отравяне, дефицит на витамини и чернодробно заболяване.


Високи стойности на MCV (макроцитоза)


MCV обикновено се увеличава с възрастта. Всъщност около 30% от възрастните хора ще имат повишена MCV без видима причина. Състоянията, свързани с високи нива на MCV, включват:

  • Дефицит на витамин В12;
  • Дефицит на фолат;
  • Чернодробно заболяване;
  • Алкохолизъм;
  • Хипотиреоидизъм;
  • Някои хемолитични анемии;
  • Студена аглутинова анемия;
  • Миелодиспластични синдроми/прелевкемия;
  • Апластична анемия;
  • Доброкачествена фамилна макроцитоза;
  • Някои лекарства за химиотерапия;
  • Хронична хипоксия (ниски нива на кислород в кръвта) като при ХОББ;
  • Отравяне с въглероден окис.

Най-високите нива на MCV (например по-високи от 125, известни като тежка макроцитоза) обикновено се дължат на дефицит на витамин B12 или фолиева киселина или студена аглутинова болест. В някои случаи, като например дефицит на витамини, високите нива на MCV може да бъдат обратими, но това зависи главно от основната причина за стойностите.

 

Ниски стойности на MCV може да бъдат наблюдавани при:

Най-ниските нива на MCV (например по-малко от 70, наречени тежка микроцитоза) обикновено са признак на желязодефицитна анемия или таласемия. Тези състояния обаче невинаги попадат точно в тези категории. Желязодефицитната анемия понякога може да има нормални стойности на MCV.

 

Референции:
1. Maner BS, Moosavi L. Mean corpuscular volume. National Center for Biotechnology Information, U.S. National Library of Medicine
2. Hsieh YP, Chang CC, Kor CT, Yang Y, Wen YK, Chiu PF. Mean corpuscular volume and mortality in patients with CKD
3. Aslinia F, Mazza J, Yale S. Megaloblastic anemia and other causes of macrocytosis
4. Nagao T, Hirokawa M. National Center for Biotechnology Information (NCBI). Diagnosis and treatment of macrocytic anemias in adults