Сърдечната електрическа възбудно-проводна система генерира импулси, регулира сърдечната честота и гарантира, че различните кухини (камери и предсърдия) на сърцето се свиват по напълно координиран механизъм. Тези задачи са сложни, например, когато електрическият сигнал в сърцето преминава от предсърдията към камерите, промяната във времето от само една десета от секундата може да окаже голямо влияние върху ефективността на сърдечния ритъм.

 

При система, която изисква това ниво на прецизност и сложност, неизбежно има много начини, по които тя може да бъде нарушена. Така че не трябва да бъде изненада, че сърдечните аритмии или проблемите със сърдечния ритъм могат да бъдат резултат от множество основни причини. Това означава, че критична стъпка при оценката и лечението на човек със сърдечна аритмия е да бъде идентифицирана възможно най-точно основната причина за нарушения сърдечен ритъм.


 

Вегетативната нервна система като цяло контролира телесните функции, които обикновено човек не извършва съзнателно, като дишане, изпотяване и сърдечен ритъм. Тя включва парасимпатиковата нервна система, която е свързана с покоя и храносмилане и симпатиковата нервна система, която е свързана с реакцията на стрес.

 

Парасимпатиковата нервна система включва блуждаещия нерв (nervus vagus), който може да забави сърдечната честота. Обратно, когато симпатиковата нервна система се активира, се отделят хормони като адреналин, които увеличават сърдечната честота. Следователно, когато има дисбаланс във вегетативната нервна система, това може да засегне сърцето.

 

Брадикардиите (бавни сърдечни ритми) често се появяват в резултат на свръхстимулация на блуждаещия нерв, а тахикардиите (ускорени сърдечни ритми) често се появяват в резултат на симпатикова свръхстимулация.

 

Свръхстимулацията на блуждаещия нерв и брадикардията може да възникнат в резултат от епизод на повръщане, тежък запек или блокиране на потока на урината. Прекомерната симпатикова реакция и твърде голямото освобождаване на адреналин от силен стрес или внезапна уплаха могат да доведат до тахикардия.

 

Тези аритмии би трябвало да отминат, когато дисбалансът във вегетативната нервна система изчезне. Възможностите за лечение обаче, особено тези, свързани с хирургична модификация на вегетативната нервна система, са доста ограничени.

 

Референции:
1. Albert CM, Stevenson WG. The future of arrhythmias and electrophysiology
2. Kalla M, Herring N, Paterson DJ. Cardiac sympatho-vagal balance and ventricular arrhythmia
3. Kusumoto FM, Schoenfeld MH, Barrett C, et al. 2018 ACC/AHA/HRS guideline on the evaluation and management of patients with bradycardia and cardiac conduction delay
4. Verywell Health. Causes and Risk Factors of Cardiac Arrhythmias