Измръзването се дължи на продължително излагане на кожата на студ и след декомпенсация на терморегулаторните механизми на организма. Фактори, които допринасят за настъпването му са силният вятър, влагата, както и носенето на тесни дрехи и обувки. Не без значение е тютюнопушенето, което води до смущения на кръвообращението, особено при дългогодишна употреба.
 
Преди измръзването е било по-характерно за военно време, като е достигало дори епидемични размери. Но в днешни дни, то е най-често при лицата, упражняващи зимни спортове.
 
Предразполагащи фактори са чувствителност към ниски температури и дълги престои на открито. При някои заболявания като диабет и атеросклероза, случаите на измръзвания са по-чести. При наркомани, алкохолици и психично болни също е по-висок процентът на случаи с измръзване.
 
Под влиянието на студа се отделят някои вещества в кръвта, които водят до зачервяване на кожата и получаването на оток. По-късно кръвта започва да се сгъстява и води до микротромби (запушвания на малки съдове). Това по-късно води до некроза на тъканта в тези области, които се кръвоснабдяват от съответните съдове.
 

Какви са етапите в развитието на измръзване?

Първият стадий се характеризира с това, че пациентът не може да определи конкретни симптоми. Той може да усеща изтръпване, понякога до лека болка и често съпроводена със сърбеж. Но колко силно ще се проявят симптомите зависи пряко от продължителността на излагане на ниски температури и от дълбочината на измръзване.
 
По-късно симптоматиката прогресира, като започва чувство на парене и горене, които се последват от вкочененост на засегнатите участъци и намаляване на чувствителността на кожата. Това е клинична картина, характеризираща втори стадий.
 
При трети и четвърти стадий започва образуване на мехури, подобни на тези при изгаряне. Засягат се както повърхностните слоеве на кожата, така и дълбоките. А при последния стадий (четвърти) към поразените структури се включват мускули, кости и сухожилия.
 
При повърхностните измръзвания има бледа кожа, която е подвижна и при натиск се усеща напрегната. Ако има симптоми на намалена чувствителност и сърбеж с парене, то те се преустановяват за няколко дни до седмица.
 
NEWS_MORE_BOX
При дълбоките обаче кожата е неподвижна, има оток и мехури по нея. Тъканите, които са засегнати, са девитализирани и се получават некрози. Това от своя страна довежда до получаване на идеална среда за наслагване на инфекции. Най-често от стафилококи и стрептококи.
 

Какви усложнения могат да се очакват?

Освен наслагването на инфекции, от които не за пренепрегване е и тетанусът, може да има загуба на чувствителност. Освен това при измръзването на пръсти има възможност за отпадане на нокти и косми. При дълбоките измръзвания се засягат и потните жлези и това води след себе си повишено или намалено количество на отделяне на пот.
 

Какво лечение се предприема в случаите на измръзване?


Още при установяването на измръзване, дори и човек да не е в близост до болнично заведение е нужно да покрие по някакъв начин изложените на студ области от тялото и доколкото е възможно да започне затоплянето им. Като температурата, която се осигурява, трябва да бъде в рамките на 35 до 40 градуса, за да не се получи прегряване.
 
Препоръчва се консумацията на топли напитки и подсладени течности. Кожата може да се измие с антибактериален сапун или някакъв антисептичен разтвор. По време на затопляне е добре да се комбинира и раздвижване на измръзналите участъци.
 
Докато при повърхностните измръзвания се препоръчва антисептика и епителотонични препарати, то при дълбоките често се налага и прилагането на хирургична обработка. Но ранната хирургия е контраиндикация, нужно е да минат няколко дни, за да се види отчетливо здравата от увредената тъкан. И тогава да се пристъпи към интервенция.
 
Физиотерапията не е за пренебрегване, защото възстановява трофиката на увредените тъкани и не допуска контрактури след продължително обездвижване.