Респираторен арест представлява липса или спиране на дишането. Респираторният арест се проявява по два различни начина, или като пълно отсъствие на дишане (апнея) или като неефективно, анормално дишане с плитки, бавни, вдишвания, последвани от нередовни паузи (агонално дишане). Независимо дали пациентът изглежда, че има мускулни движения в гръдния кош, ако няма въздух, който да преминава през неговите дихателни пътища (или този въздух е в малки количества), тогава той има респираторен арест.

 

Пълната липса на дишане е известна в медицината като апнея. Апнеята може да бъде преходна (което означава, че може да се появява и да отминава) като сънна апнея. Ако пациентът все още диша, но изпитва затруднения като недостиг на въздух, това състояние е известно като диспнея.


 

Агоналното дишане представлява специфичен тип модел на дишане и може да бъде сбъркан с адекватно дишане при спешни случаи. Агоналното дишане е неравномерно, като необичайните, бавни вдишвания при него често се наблюдават по време на сърдечен арест.

 

В по-голямата част от случаите потърпевшите могат да бъдат забелязани да извършват тези необичайни вдишвания не повече от 10 до 12 пъти в минута, което означава едно вдишване на всеки пет до шест секунди. Агоналното дишане не осигурява достатъчно кислород на тялото и трябва да бъде считано за толкова опасно, колкото липса на дишане.

 

В повечето случаи пациенти, които внезапно спират да дишат без предупреждение (респираторен арест), също страдат от спиране на сърцето (сърдечен арест) и се нуждаят от сърдечно-белодробна реанимация (кардиопулмонална ресусцитация, CPR). Спирането на дишането също може да бъде причинено от тежка астма и задавяне. Случаи, при които пациентът не диша или има агонално дишане, но все пак има пулс, се считат за респираторен арест, но и не за сърдечен арест.

 

Една от най-честите причини за спиране на дишането (респираторен арест) без спиране на сърцето (сърдечен арест), наблюдавана от спешните медицински екипи и други доставчици на здравни услуги, е употребата на опиоидни аналгетици или забранени субстанции. Много е важно незабавно да бъде идентифицирано предозирането с опиоиди и да се действа съответно. Докато пациентът бъде лекуван бързо, това състояние лесно може да бъде обърнато с употребата на налоксон и пациентът може да се възстанови без никакви трайни последици.

 

Ако налоксонът не е наличен за пациент, който е предозирал с опиоиди, важно е да бъде потърсена спешна медицинска помощ. Докато дойде линейката, е необходимо да бъде извършено спасително дишане уста в уста. Дишането уста в уста ще помогне на пациента да оцелее, докато налоксонът бъде приложен от медицинския екип.

 

Референции:
1. U.S. National Library of Medicine MedlinePlus. Breathing - slowed or stopped
2. UpToDate. Approach to the patient with dyspnea
3. Gherasim A, Dao A, Bernstein JA. Confounders of severe asthma: diagnoses to consider when asthma symptoms persist despite optimal therapy
4. Verywell Health. What to Do About Apnea and Agonal Breathing