Предиабетът е състояние, при което е налице трайно повишение на кръвната захар, но недостатъчно, за да бъде определено като диабет, поради което то се разглежда като преходно между нормалното метаболитно равновесие и диабета. Съществуват две основни предиабетни състояния – нарушен глюкозен толеранс и нарушена глюкоза на гладно. Как точно става диагностицирането?

 

Нивата на кръвната захар се измерват сутрин, преди нахранване, след като предишната вечер е била приета лека вечеря, не по-късно от 20:00 часа. Според Световната здравна организация, диагностичен критерий за диабет е откриването на нива на кръвната захар над 7 mmol/l (милимола на литър). Това, обаче, само по себе си не е достатъчно, за да бъде поставена диагноза диабет. За да бъде тя потвърдена, е необходимо на следващия ден да бъде проведен т.нар. тест за глюкозно натоварване. При него сутрин на гладно пациентът изпива разтвор от 100 грама глюкоза, като в продължение на два часа на определен интервал се измерват нивата на кръвната захар. Според критериите на Световната здравна организация диагнозата диабет е окончателна, ако кръвната захар на втория час е над 11,1 mmol/l.


 

За нормални се приемат стойности на кръвната захар на гладно по-ниски от 6,1 mmol/l и 7,8 mmol/l два часа след глюкозно натоварване.

 

С понятието нарушена глюкоза на гладно се означава състояние, при което нивата на кръвната захар са по-високи от нормалните, но по-ниски от критерия за диабет. Още на този най-ранен етап от зараждането на диабет тип II е налице инсулинова резистентност и повишен риск от преждевременна смърт, макар че в по-малка степен, отколкото при нарушения глюкозен толеранс. Според диагностичните критерии на Световната здравна организация, за нарушена глюкоза на гладно се говори при нива на кръвна захар от 6,1 до 6,9 mmol/l, измерени сутрин преди закуска и нива под 7,8 mmol/l, два часа след глюкозно натоварване.

NEWS_MORE_BOX

 

Ако пациентът има нива на кръвна захар между под 7 mmol/l на гладно и между 7,8 и 11 mmol/l, два часа след нахранване, според криериите на СЗО той има нарушен глюкозен толеранс.

 

Двете състояния са до голяма степен безсимптомни. Малкото проявления, когато има такива, са неспецифични, което може да позволи на предиабета да прогресира неусетно към диабет. Съмнителни за предиабет (а и диабет) са пациенти, при които внезапно се появява силно увеличаване на апетита, силна и неутолима жажда, внезапна и необяснима промяна в теглото, уморяемост, грипоподобни симптоми и забавено зарастване на кожни рани. Хората над 50-годишна възраст трябва да започнат да обръщат сериозно внимание на кръвната си захар, измервайки я профилактично веднъж на шест месеца.

 

Изключително важно е да се подчертае значението на профилактиката, мониторинга и скрининга при предиабет и диабет. Ако предиабетното състояние бъде открито навреме, в мнозинството от случаите е възможно да бъде предотвратено достигането до диабет и многото му усложнения. Това се постига най-вече чрез намаляване на телесното тегло (при наличие на затлъстяване), увеличаване на физическата активност и положителни промени в хранителните навици – ограничаване на мазнините и най-вече захарите.  

 

  два часа след глюкозно натоварване кръвна захар на гладно
норма < 7,8 mmol/l < 6,1 mmol/l
нарушена глюкоза на гладно < 7,8 mmol/l > 6,1 < 7 mmol/l
нарушен глюкозен толеранс > 7,8 mmol/l < 7 mmol/l
диабет > 11,1 mmol/l > 7 mmol/l