Нерядко терминът плеврален излив озадачава пациента. Дори и плеврата да звучи като нещо познато, какво точно е тя в крайна сметка, какво се излива, от къде идва и къде отива? А пък и какво общо има това неясно състояние с оплакванията от болка и кашлица?
Изливът в плеврата във всеки случай е алармиращо състояние и зад него винаги стои сериозно заболяване, изискващо лечение. Макар и да се асоциира с белите дробове, причините за него невинаги са свързани с болестен процес точно в тях.
Какво е плевра?
Плеврата е серозна ципа с два листа. Или иначе казано – белият дроб е обграден от двойна съединителнотъканна обвивка – като торбичка. Единият ѝ лист покрива плътно белия дроб (висцерален), а другият – стените на гръдния кош (париетален).
При вдишване диафрагмата и междуребрените мускули разширяват гръдния кош, което „раздува“ белия дроб – с това налягането в гръдния кош става по-ниско спрямо атмосферното и въздухът се придвижва от високото към ниско налягане – съответно към белия дроб. Издишването е пасивен процес.
Между двата листа на плеврата нормално се съдържа малко количество течност. Тя осигурява плавното „движение“ на белия дроб при вдишване и издишване. Тази течност непрекъснато се образува и резорбира.
Париеталната плевра филтрира течност от капилярите, а висцералната реабсорбира течността.
Как настъпва излив?
Болестните състояния, причиняващи излив са много, но всички те робуват на няколко механизма:
- Повишена пропускливост за течност на капилярната мрежа
- Внезапно повишение на налягането в капилярната мрежа
- Затруднен лимфен дренаж на плеврата
- Понижено налягане в плевралното пространство
Съответно зад термина „излив“ не седи някакъв конкретен източник, който „излива“ течност между двата листа на плеврата. По начало там непрекъснато постъпва малко количество течност във вид на филтрация от капилярите.
Количеството на течността се увеличава или при повишеното ѝ отделяне там или от нарушената ѝ резорбция.
Филтрацията през капилярите може да звучи абстрактно. Тези най-малки кръвоносни съдове имат стена от само един слой клетки и ролята им е именно през тях да става снабдяването на тъканите с необходимите вещества. Това какво и колко ще се филтрира зависи от налягането вътре в тях, пропускливостта на стената им и разликите в концентрациите на веществата в капилярите и вън около тях.
Повишеното налягане в капилярите може да е израз на сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза и др. Друга причина за повишено отделяне на течност е хипопротеинемията – недостатъчно протеини в кръвта. Те задържат течността в съдовете и при намалението им тя се филтрира в по-голямо количество.
Увеличение в пропускливостта на капилярите става под влияние на стимули – например възпалителни процеси, при които се отделят биологично активни вещества. Така в хода на пневмония по време на възпалението може да възникне плеврален излив.
Лимфният дренаж може да се блокира от метастаси от злокачествени процеси.
Симптомите
Оплакванията варират според количеството, локализацията и бързината на набиране на плевралния излив.
Основните симптоми са:
- Болка – тя често е остра и пробождаща, засилва се при вдишване, кашляне и промени в положението на гръдния кош;
- Задух (трудно вдишване) – поради ограничената подвижност на засегнатата гръдна половина;
- Кашлица – тя е суха.
Колкото по-бързо се набира течността, толкова по-отчетлива е и симптоматиката. Такова остро начало има обикновено при възпаление или рязко покачване на налягането в съдовата система на плеврата.
Бавното начало, съчетано с отслабване на тегло, продължително поддържане на висока температура (но не фебрилна) и умора подсказва за развитието на излив, причинен от неоплазма, туберкулоза или друг специфичен процес.
Изливът може да бъде и случайна находка без да е давал оплавания. Това насочва най-често за процес извън белите дробове.
- Излив в дясно – при сърдечна декомпенсация, асцит, абсцес под диафрагмата, след перитонеална диализа;
- Излив в ляво – при процеси в панреаса и слезката.
Лечение
Плевралният излив не е самостоятелна болест, при него винаги се търси причината. При малко количество течност нейното отстраняване е достатъчна мярка – например антибиотично лечение на бактериална пневмония.
Когато изливът затруднява дишането може да се пристъпи към пункция и дренаж. Те са не само терапевтични, но и диагностични, защото изследването на течността разкрива често и каква е причината.
