1.  Какво представлява недребноклетъчният рак на белия дроб?

 

Недребноклетъчният е най-честият тип рак на белите дробове. Като такъв се определя всяка неоплазия, която не произхожда от т.нар. дребни клетки в белите дробове. Като цяло, недребноклетъчните неоплазии растат и се развиват по-бавно от дребноклетъчните. Това, обаче, е причината по правило те да са по-малко податливи на хиомиотерапия, отколкото дребноклетъчните.


 

Различават се три основни форми на недребноклетъчен рак:

 

  • аденокарцином – открива се най-често в периферията на белите дробове
  • сквамозни клетъчни карциноми – обикновено се откриват в средата на дробовете, в близост до бронх
  • едроклетъчни карциноми – могат да се открият във всяка част на белия дроб. Растат по-бързо от другите типове.

 

2. Кои са рисковите фактори?

 

Тютюнопушенето е най-важният рисков фактор. Рискът е пропорционален на броя цигари, изпушвани на ден, и броя години, в които е продължавало тютюнопушенето. Пасивното пушене също е рисково. Въпреки това, недребноклетъчен карцином може да се появи и у хора, които никога не са пушили.

 

Замърсеният въздух също е рисков фактор, както и работата със следните вещества и химикали: азбест, винилов хлорид, никелови и хромни соли, бензин, някои сплави, бои и консерванти, формалдехид и др.

 

 

3.  Какви са симптомите?

 

Ранните стадии обикновено са безсимптомни. Клиничните проявления на заболяването включват болка в гърдите; продължителна, привидно безпричинна, кашлица; кръвохрак; умора; загуба на апетит и тегло; задух; свиркащо дишане.

 

Възможно е да се наблюдават и болка в костите; спускане на клепачите, дрезгавост или промяна на гласа; подуване на лицето; ставни болки, най-вече в рамото и затруднено преглъщане.

 

Трябва да се има предвид, че всички тези симптоми са неспецифични, т.е. могат да се дължат на голям брой други заболявания, болшинството от които не са твърде сериозни.

 

 

4.  Как се поставя диагнозата?

 

Преслушването със стетоскоп може да покаже наличието на вода в белите дробове. След изключване на други заболявания и състояния като причина за неспецифичната симптоматика, се пристъпва към рентгенография на гръдния кош, ядреномагнитен резонанс, позитронноемисионна томография, кръвна картина, изследване на бронхиалния секрет за наличието на ракови клетки и торакоцентеза – изследване на течността, натрупана в белия дроб.

 

Сканиране на костите се извършва, за да се открият евентуални костни метастази.

 

Взимането на тъкан от тумора за изследване става по един от следните методи:

  • бронхоскопия – въвеждане на тънка тръбичка с камера в бронхите, съчетана с биопсия
  • биопсия с помощта на игла, насочвана от скенер
  • биопсия по открит метод, т.е. взимане на проба от тъканта по хирургичен начин

 

Откриването на тумор налага допълнителни образни изследвания за търсене на разсейки. В зависимост от големината на тумора и колко далечни са метастазите, недребноклетъчните карциноми се разделят на пет стадия.

 

  • Стадий 0 – ракът не е напусна вътрешната обвивка на белите дробове
  • Стадий I – туморът е малък и не е достигнал лимфните възли
  • Стадии II – туморът е достигнал регионарните лимфни възли
  • Стадий III – туморът е достигнал околните тъкани или далечни лимфни възли
  • Стадий IV – ракът е достигнал други органи – мозък, черен дроб и др.
NEWS_MORE_BOX

 

5.  Какво е лечението?

 

Терапията зависи от стадия на болестта. Ако неоплазията не е преминала отвъд най-близките лимфни съдове, могат да бъдат премахнати части или целият бял дроб.

 

При някои пациенти се налага прилагането на химиотерапия. Терапевтичната схема зависи от типа и стадия на тумора и цялостното здравословно състояние на пациента. По правило, в стадий IV се прилага единствено химиотерапия. В по-ранни стадии може да бъде прилагана преди или след лъчелечение или хирургия.

 

Поведението на различните тумори може силно да се различава. Някои могат да нарастват бавно в продължение на години, докато други са високо агресивни и инвазивни. Стадии I и II имат най-високата преживяемост и нива на терапевтичен успех, в стадий III понякога е възможно излекуване, докато в стадий IV прогнозата като цяло е неблагоприятна.