1. Какви са причините за пролапс на ануса и ректума?

Етиологичната картина на заболяването е много богата. Като цяло причините са общи и са свързани предимно с прекалено натоварване при вдигане на тежести, силови напъни, бременност, повишено вътрекоремно налягане, хемороиди в четвърти стадий, които са трудни дори за мануална репонация.


При отпускане на хемороиди през ануса много често като допълнително усложнение е и пролапс на ректума или на част от ректума. Друга много честа причина за развитие на пролапс на ректума и ануса е отслабване в мускулния апарат на ануса. Той е изграден от два мускула, контролиращи задържането и изпразването на ректалната ампула – а именно това са двата анални сфинктера.



2. Как се развива заболяването?

Патогенезата на заболяването се описва като трайно увреждане на укрепващия апарат на тазовото дъно, който е изграден от връзки между мускули и кости. Най-често причината е в отслабване на връзката между леваторния мускул на ануса и срамната кост, както и връзката с ректума. По този механизъм се предизвиква освобождаване на ректалната стена, която може да пролабира.

 

При жени се среща и специален тип пролапс на ректума, при който предната стена на ректума се отпуска и подпира задната стена на влагалището. В последствие целият ректум заедно с влагалищната стена се свличат в свода му. Състоянието се нарича влагалищно ректоцеле.


Ректоцеле е състоянието на пролапс на ануса и ректума. Като цяло за пролапс може да се говори само тогава, когато има излизане на органи в тялото през естествени отвори на тялото, каквито са анусът и влагалището.


Ректоцеле може да бъде пълно и непълно. Разликата между двете състояния е съществена и определя и бъдещите подходи към терапия. Пълният пролапс на ректума е състояние, при което червото пролабира заедно с цялата си стена. При непълното ректоцеле се забелязва пролапс само на лигавицата на червото.


3. Какви са най-добрите лечебни мероприятия?

Прилагат се техники като склерозация на параректалната стена, фиксиране на ректума към тазовото дъно по Henshen и TIERSCH. При последната стената на ректума се фиксира със специална органична тел за тазовото дъно.

 

NEWS_MORE_BOX


Друг много чест метод при непълния пролапс на ректума е електростимулация на тазовите мускули и аналния сфинктер, при което се получава естествено увеличаване на мускулния тонус и съответно  задържане и невъзможност на ректума да пролабира.


При ректоцеле предизвикано от хемороиди в четвърти стадий трябва да се подходи към оперативно отстраняване на хемороиди заедно с част от ректалната стена. Най-често прилаганите операции за отстраняване на хемороиди са операциите по Лонго.


Други оперативни техники са тези по Брайцев, при които се извършва фиксиране на леваторните мускули на тазовото дъно към ануса.


В много чести случаи при оперативното възстановяване на ректоцеле се прилага и относителна резекция на червото, поради риск от повторен пролапс и последваща некроза на чревната стена.

 

Последното е фактор за развитие на илеус, което се съпровожда с драматичната клинична картина на илеусен вик, интоксикационна фаза, фаза на некроза и "гробна тишина" в корема. Усложнението при некроза на червата е драматично и често е причина за смърт в развитите страни.